– Имам чувството, че тежестта на света лежи на моите плещи, Чарлс – признах. – Здравата съм уплашен.
Доктор Гро сви рамене.
Когато се върнахме в заседателната зала за следващия тур срещи, всички изглеждаха замаяни, изтощени. Но това беше онзи вид умора и изтощение, които виждате у хора, преследващи краен срок, заобиколени с кутии пица и черно кафе, немигнали нощи наред, посветени на работата си, на финалния напън, преди да приключат трудна задача.
Президентът влезе и спонтанен изблик от аплодисменти изпълни залата.
И все пак, щом секретарят по енергетиката свирна през свити пръсти, отпуснах ръце от двете си страни. Това не беше финалът. Беше самото начало на онова, което очаквах да се превърне в дълго, дълго пътуване. Все още не можех да си отправя поздравления.
Публичното оповестяване беше едно.
Адаптирането към новата действителност – съвсем различно.
За да има ефект, хората наистина трябваше да престанат да използват електричество и да карат колите си.
Дали щяха да го направят?
Всичко зависеше от това дали населението ще спазва новите спешни нареждания. Реалистично погледнато, имаше достатъчен ресурс, който да подсигури съблюдаването на тези непредвидени закони – затова можехме единствено да се надяваме, че хората ще сътрудничат. В обучението за офицери първото, което ти казват, е да не издаваш заповед, ако не си абсолютно сигурен, че ще бъде изпълнена. Ако спазването на закона не може да бъде гарантирано, той много лесно ще рухне. Както е казал Фридрих Велики, дипломация без оръжие е като музика без инструменти.
Президентът зае мястото си в средата на залата, а аз се замислих за други примери, в които американци са били призовавани да направят жертва в името на страната. Или в този случай бих могъл да мисля за света. Втората световна война е добър пример. Спомних си благотворителността и братската подкрепа в Ню Йорк след единайсети септември. Може да се случи отново, нали? Стиснах палци под масата, а президентът прочисти гърлото си. Надявах се да е така. Молех се да е така.
Сега всичко зависеше от нас.
Глава 90
От съображения, свързани с натоварването и преноса по електрическата мрежа, спирането на тока изисква време, за да не се повреди оборудването. Минават дванайсет часа след изявлението на президента, в което е обявен краен срок преди пълното преустановяване на електрозахранването.
Постепенното затъмнение хваща една част от населението неподготвена. На някои места се повреждат помпите за вода, хора засядат в асансьорите, всичко застива.
Настъпват тишина и тъмнина.
Но повечето хора са готови за промяната.
До 21 часà източно часово време всички електроцентрали, авиолинии и фабрики в Съединените щати и Европа са преустановили дейността си, както и всички мобилните оператори. В САЩ военните единици са разположени на позиции за пълно спиране на превозните средства. За пръв път сателитът на космическите и ракетните системи на Американските военновъздушни сили, контролиращ нощните данни, показва чернота на мястото на кристалните паяжини със светли точки: Ню Йорк, Лондон, Париж. Тъмнина.
В ранното розово утро в планината Вирунга в Руанда Барбара Хатфийлд се събужда в товарния контейнер, който нейният зоологически изследователски център е използвал за склад. Приматоложката се е заключила в него преди почти три седмици, за да не бъде разкъсана от горилите или носорозите, които са се появили изневиделица.
В голяма беда е. Контейнерът се превръща в пещ през деня и във фризер през нощта. Храната ѝ привършва. Останали са ѝ по-малко от четири литра вода. Тя е гладна, немощна, обезводнена. Изолирана е от развоя на събитията в останалата част от света, не разбира защо никой не идва да я спаси. Защо самолетът с доставките не пристигна още преди три седмици? Изолация. Глад. Лишения. Страх. Страда от треска, халюцинира, намира се на границата между реалността, кошмара, размиването на очертанията и пълния срив. Наказана е от Бог, изоставена в джунглата да страда и да умре.
С огромни усилия се претъркулва на длани и колене, пропълзява до дупката в контейнера край една от пантите и надниква през тесния процеп.
Гледката, която се разкрива пред нея, я изумява. На полянката близо до дърветата вижда горилите. Женските са се върнали. Когато безумието започна, всички женски бяха изчезнали. Сега отново са тук. Маймуните вече не са заплашителни. Държат се както обикновено: хранят се, чифтосват се, играят с малките си, почиват в тревата.