– Не, Лилит – каза той, когато тя затвори очи.
Тя се направи, че не го чува.
– Легни на леглото – каза той – или на пода тук, но не там.
Тя лежеше скована и безмълвна.
– Ако ще лежиш там, тогава аз ще заема леглото.
Така той щеше да е точно над нея – прекалено близо, надвиснал над нея, медуза, гледаща я похотливо.
Изправи се и се тръшна на леглото, като го прок-линаше, и за нейно собствено унижение се разплака. Най-накрая заспа. Много ѝ се беше насъбрало.
Събуди се внезапно и се извърна да го погледне. Той все още стоеше на платформата, а позата му почти не се беше променила. Когато пипалата на главата му се насочиха към нея, тя стана и избяга в банята. Той я остави да се крие там известно време, да се измие, да бъде сама, да се отдаде изцяло на самосъжалението и самопрез-рението. Не можеше да си спомни друг път да е била уплашена толкова дълго време, до такава степен, че да не може да контролира емоциите си. Ждая не ѝ беше сторил нищо, но въпреки това тя трепереше от страх.
Когато я извика, тя си пое дълбоко въздух и излезе от банята.
– Така не става – каза тя отчаяно. – Просто ме върнете на Земята с други хора. Не мога да направя това.
Той не ѝ обърна внимание.
След известно време тя започна да говори пак, но за нещо друго.
– Имам белег – каза тя и докосна корема си. – Нямах го, докато бях на Земята. Какво сте ми направили?
– Имаше израстък – каза той. – Злокачествен тумор. Премахнахме го. В противен случай щеше да умреш.
Тя застина. Майка ѝ беше умряла от рак. Две от лелите ѝ го имаха и майка ѝ беше оперирана три пъти. Сега и трите бяха мъртви, убити от нечие друго безумие. Ясно беше обаче, че тя беше продължила „семейната традиция”.
– Какво друго загубих освен тумора? – тихо попита тя.
– Нищо.
– Няколко метра черва? Яйчниците? Матката?
– Нищо. Моят роднина се погрижи за теб. Не си загубила нищо, което си искала да задържиш.
– Твоят роднина е този, който... е извършил операцията?
– Да. С внимание и любопитство. На операцията присъства и човек доктор, но по това време тя вече беше стара и умираше. Просто гледа и коментира това, което моят роднина направи.
– Той откъде знае достатъчно, че да ме оперира? Човешката анатомия би трябвало да е напълно различна от вашата.
– Роднината ми не е мъж или жена. Неговият пол се нарича оолои. То беше запознато с тялото ти, защото е оолои. На вашата планета имаше голям брой мъртви и умиращи хора, които бяха изучавани. Нашите оолои проумяха какво е нормално и ненормално, възможно и невъзможно за човешкото тяло. Оолоите, които отидоха на вашата планета, обучиха тези, които останаха тук. Моят роднина е изучавал твоите хора през по-голямата част от живота си.
– Как се учат оолоите?
Тя си представи затворени в клетки умиращи хора, представи си как всяко тяхно стенание и гърч се наблюдават отблизо. Представи си дисекции на живи същества, както и на мъртви. Представи си лечими болес-ти, на които им е било позволено да се развият с ужасяващи последици в името на това, оолоите да се обучат.
– Те наблюдават. Имат специални органи, които използват за техния начин на наблюдение. Моят роднина те прегледа, изследва няколко от нормалните ти клетки и ги сравни с това, което беше научил от другите хора, които приличат на теб, и каза, че не само имаш рак, но и талант за рак.
– Не бих го нарекла талант. Проклятие може би. Но как би могъл твоят роднина да знае всичко това само от наблюдение?
– Може би долавя би била по-подходящата дума в случая – каза той. – Това включва много повече от зрението. Оолои знае всичко, което може да се научи за теб от гените ти. И досега се е запознало с медицинската ти история и с голяма част от начина ти на мислене. Освен това участва в тестовете ти.
– Наистина ли? Не знам дали ще мога да му простя за това. Всъщност не разбирам как може да премахне тумора, без да... без да засегне органа, върху който се е развивал.
– Роднината ми не е изрязвал тумора ти. Можеше и въобще да не те отваря, но искаше да изследва тумора отблизо с всичките си сетива. Никога не беше изследвал лично такова нещо. Когато приключи, роднината ми индуцира тялото ти, така че то да може да абсорбира рака.
– Индуцира ме... така че да абсорбирам тумора?
– Да. Моят близък даде на тялото ти един вид химическа команда.
– Вие така ли лекувате от рак себеподобните си?
– Ние не се разболяваме от това.
Лилит въздъхна.
– И на мен ми се иска същото. Достатъчно мъки причини на моето семейство.