– Тук е само за хора! – продължи Кърт. – Няма да допуснем вас и вашите животни.
Той се вторачи в Лилит и приготви брадвата си.
Тя също го погледна, изплашена от брадвата, но и изгаряща от желание да се докопа до него. Да го убие. Да му отнеме брадвата и да го пребие до смърт с голи ръце. Да го остави да умре тук, да изгние на това чуждо място, на което беше оставил Джоузеф.
– Не прави нищо – прошепна ѝ Никанж. – Той изгуби всякаква надежда за Земята. Изгуби Селин. Тя ще бъде изпратена на Земята без него. Изгуби свободата на разума и емоциите си. Остави го на нас.
Първоначално не го разбра, буквално не схвана думите му. В нейния свят нямаше нищо друго освен мъртвия Джоузеф и скверно живия Кърт.
Никанж я задържа, докато тя не допусна и него в своя свят. Когато видя, че тя го гледа и се бори с него вместо с Кърт, то повтори думите си, докато не ги чу, докато не проникнаха в нея, докато не се успокои. Не се опита да я упои, нито пък я пусна дори и за миг.
Отстрани Кахгаят разговаряше с Тейт. Тейт стоеше далече от него с мачете в ръка. Беше близо до Гейбриъл, който държеше брадва. Най-вероятно Гейб-риъл я беше убедил да изостави Лилит, нямаше друг начин. Ами Лия? Беше я изоставила от практичност? Защото се страхуваше да остане сама, защото не искаше да се превърне в изгнаник като Лилит?
Докато си задаваше тези въпроси, Лилит откри Лия сред тълпата и я загледа. После извърна очи. Вниманието ѝ отново се насочи към Тейт.
– Вървете си! – умоляваше тя с глас, който прозвуча някак чуждо. – Не ви искаме тук! Аз не ви искам! Оставете ни на мира!
Всеки момент щеше да заплаче. Всъщност по лицето ѝ вече се стичаха сълзи.
– Никога не съм те лъгало – каза ѝ Кахгаят. – Ако използваш мачетето си срещу някого, губиш Земята. Никога повече няма да я видиш. Няма да те допуснем дори до това място тук. – То пристъпи към нея. – Недей, Тейт! Ще ти дадем онова, което искаш най-много: Свобода и завръщане у дома.
– Имаме си това тук – каза Гейбриъл.
Кърт застана до него.
– Нямаме нужда от вас – извика той.
Останалите зад него шумно се съгласиха.
– Ще умрете от глад – каза Кахгаят. – Дори за краткото време, което прекарахте тук, едва успявах-те да намерите храна. Храната не достига, а вие все още не знаете как да използвате това, което имате. – Кахгаят повиши глас, заговори на всички. – Позволихме ви да си тръгнете, когато пожелахте, за да упражните усвоените умения и да научите повече един от друг и от Лилит. Трябваше да разберем как ще се държите, след като ни напуснете. Знаехме, че може да се нараните, но не знаехме, че ще има убийства.
– Не сме убивали хора – извика Кърт. – Убихме едно от вашите животни!
– Ние? – каза меко Кахгаят. – И кой ти помогна да го убиеш?
Кърт не отговори.
– Ти го удари – продължи Кахгаят – и когато той изпадна в безсъзнание, го уби с брадвата си. Направи го сам и с тази своя постъпка завинаги се превърна в изгнаник от твоята Земя. – То се обърна към другите. – Ще се присъедините ли към него? Искате ли да напуснете тренажора, да бъдете настанени в семействата на Тоат и до края на дните си да живеете на борда на кораба?
По лицата на някои от другите се долови промяна – начеващо или нарастващо съмнение.
Оолоито на Алисън отиде при нея – беше първото, което докосна човека, когото беше дошло да прибере. Заговори много тихо. Лилит не чу какво каза, но след миг Алисън въздъхна и му подаде мачетето си.
То отказа да вземе оръжието с жест на една от сензорните си ръце, а с друга обгърна шията ѝ. Придърпа я зад линията на оанкалите, където Лилит стоеше с Никанж. Лилит се загледа в Алисън и се зачуди как така се беше обърнала срещу нея. Дали само от страх? Кърт беше способен да изплаши всеки, ако се потрудеше. А сега държеше в ръка и брадва, която вече беше използвал срещу човек.
Алисън срещна погледа ѝ, извърна се, но после отново я погледна.
– Съжалявам! – прошепна. – Мислехме, че ще предотвратим кръвопролитието, ако тръгнем с тях и направим, каквото ни кажат. Мислехме... Съжалявам!
Лилит обърна лице, сълзи отново замъглиха пог-леда ѝ. Някак си за няколко мига беше успяла да забрави за смъртта на Джоузеф. Думите на Алисън отново ѝ напомниха за това.
Кахгаят протегна сензорната си ръка към Тейт, но Гейбриъл я дръпна.
– Не ви искаме тук! – проскърца през зъби той и избута Тейт зад гърба си.
Кърт изкрещя гневно нещо нечленоразделно – призив за атака. Той се хвърли към Кахгаят и няколко от неговите хора се присъединиха към атаката му, като се втурнаха към други оолои с оръжия в ръце.
Никанж избута Лилит към Алисън и се втурна към биещите се. Оолоито на Алисън спря само колкото да каже: „Дръж я настрана!”, на бърз оанкалски. След това и то се хвърли в битката.