Влакът най-сетне се появи. Куейд се притисна напред, чувствайки се като риба в някаква чудовищна по размери консерва. Марс бе тъй далеч!
По стените бяха монтирани видеореклами, които ги засипваха с шумни хвалебствия за какво ли не. Пътниците бяха безпомощни пред безмилостно леещата се пропаганда. Куейд се опита да изключи от съзнанието си най-близкия крещящ екран, но в замяна трябваше да слуша брътвежите и астматичните похърквания на съседите около него, както и да се наслаждава на ароматите на телата им. Таксиметровият шофьор на екрана на видеорекламата извърна глава към невидимия си спътник. Под стандартната синя шофьорска шапка обаче надничаше лъскавото лице на манекен. Той се усмихна с механична усмивка и произнесе: „Благодаря ви, че се възползвахте от услугите на ТАКСИТА ДЖОНИ“! Надявам се, че пътувахте приятно — с това рекламата приключи и започна следващата. Куейд по инерция продължи да гледа.
На екрана, гол мъж се бе изтегнал до красива жена. По всичко изглеждаше, че или току-що са приключили със секса, или всеки момент ще започнат. Намираха се под стъклен похлупак на дъното на океана, наоколо плуваха красиви разноцветни риби. Куейд разбира се знаеше, че красивите риби обитават горните слоеве на океана и че си имат по-важна работа, отколкото да се пулят през стъклото към туристи, които не им обръщат никакво внимание. Пък и как да им обърнеш, когато до тебе се изтяга такова секси-парче! По дяволите, рекламата си е тяхна, те да му мислят. Глупаво е да се очаква логика от някаква си реклама.
"ВИЕ МЕЧТАЕТЕ ЗА ВАКАНЦИЯ НА МОРСКОТО ДЪНО… — прокънтя гласът на говорителя. Неизвестно защо, създателите на реклами смятаха, че колкото е по-силен звука, толкова по-надълбоко в душата на нещастния потребител ще проникне посланието. Куейд потръпна от отвращение и направи опит да се отдалечи от екрана, но обкръжаващите го пътници не направиха място. Очевидно и те се страхуваха да не оглушеят.
Следващия кадър разкри бедняшки апартамент от долните нива, доста по-лош от апартамента на Куейд, в който героят от предишната сцена бе отпуснал отчаяно глава пред купчина неплатени сметки. Имаше вид на човек, изгубил всякаква надежда в живота.
"… НО НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОЗВОЛИТЕ ТОЗИ ЛУКС? — прокънтя гласът на говорителя.
Куейд погледна заинтригуван. Ако само имаха достатъчно пари за да се преместят на Марс! Всъщност, вероятно това бе основната причина Лори да се съпротивлява — припечелените средства едва стигаха да посрещнат насъщните нужди. Просто не можеха да си помислят за каквото и да е пътуване. Да, вярно, на новите колонисти се отпускаше премия, но Куейд знаеше, че тя ще се стопи в потока от необходими покупки при преместването. Щом искаш да живееш на Марс и да не попадаш в мините, необходими са ти значителни спестявания. И тъй като основния доход в семейството идваше от нейната заплата, не му оставаше нищо друго освен да се примирява с всички нейни решения що се касае до финансови въпроси. Ако искаше да бъде честен докрай, трябваше да признае, че в това я бива. Но той беше по-скоро като този нещастен бедняк от рекламата — мечтаеше за далечната планета, но трябваше ден след ден да се изправя пред неумолимата реалност на тежкото ежедневие. Единственото, в което го превъзхождаше, бе че нещастника от рекламата живее в далеч по-долнопробно жилище от неговото.
На следващият кадър красива жена караше ски сред ято пърхащи пингвини. Спортният костюм се прилепваше плътно по стройното й тяло — имаше вид на човек от върховете, а и мястото на сцената говореше, че се намира на един от двата противоположни върха на планетата — южния полюс.
„ВИЕ ИСКАТЕ ДА ОТИДЕТЕ НА СКИ В АНТАРКТИДА…“
Отново същата жена, този път във вихъра на някакво напрегнато и трудно съвещание. Косите й бяха разчорлени, вече не изглеждаше нито красива, нито привлекателна. По-скоро уморена. Куейд познаваше доста чиновнички, които изглеждаха по същия начин.
„… НО СТЕ ЗАТРУПАНИ ОТ РАБОТА…“
Макар и с нежелание, Куейд се загледа в рекламата. Антарктида бе толкова далечна и недостъпна, почти като Марс…
„ВИЕ МЕЧТАЕТЕ ДА ПОКОРИТЕ МАРСИАНСКИТЕ ВЪРХОВЕ…“
Куейд подскочи. Вниманието му бе приковано от следващата картина. Група алпинисти изкачваха подобна на пирамида планина, досущ като тази от неговия сън. Нима и сега сънуваше? Възможно ли бе в съня му да попаднат и тези ежедневни дребни случки, или живееше в някакъв илюзорен свят? Не, това просто бе една реклама. Не Куейд, а дребничък човек с туристически на вид скафандър пълзеше нагоре по скалния масив.