Тя плъзна пръст по един дълъг списък. Куейд усещаше, че това е само номер за тежест — в офиса нямаше никой. После вдигна глава и рече:
— Един момент, мистър Куейд. — Последва тих, но оживен разговор с видеофона, докато Куейд разглеждаше монтираните на стената рекламни видеоплакати за различни екзотични пътешествия и приключения. — Мистър Куейд? — най-сетне. — Мистър Маклейн ще ви приеме след миг.
Секунда по-късно вратата към вътрешния офис се отвори и в стаята влезе добре облечен и изискан на вид бизнесмен.
— Благодаря ти, Тифани — рече влезлият. Той намигна на красивата блондинка, след това се ухили и протегна ръка към Куейд. — Дъг… Боб Маклейн. Приятно ми е. Оттук, ако обичате — Куейд го последва.
Маклейн беше около петдесетгодишен мъж с приятни, делови маниери. Носеше сив марсиански костюм от жабешка кожа, последна мода. Не че имаше марсиански жаби, на Марс въобще нямаше никакъв живот, просто земните жаби изнасяни на Марс израстваха до гигантски размери в редуцираната гравитация и под въздействие на високия радиационен фон, с което на пазара се повиши търсенето на техните кожи.
Маклейн го въведе в своя модерно обзаведен кабинет.
— Седнете, моля, чувствайте се като у дома си.
Куейд се отпусна в едно лъскаво, свръх-модерно кресло, което мигом се адаптира към формите и теглото му. Няма да е зле и за това да разкаже на Лори, тия тук си ги бива да са в крак с модата.
Маклейн седна зад масивното кафяво бюро.
— И така, вие искате да се сдобиете със спомени за…?
— Марс — прекъсна го Куейд, чувствайки, че някъде в последните минути е пресякъл границата между колебанието и решението.
Но реакцията на мъжа бе изненадваща.
— Марс ли? — възкликна той без особен ентусиазъм.
— Защо, нещо не е ли наред?
Маклейн го гледаше намръщено.
— Ееееех, да ти кажа право, Дъг, ако си падаш по междупланетни пътешествия, по-скоро бих ти препоръчал обиколката на Сатурн. Всички страшно я харесват, а и цената е почти същата.
Аха. Нищо повече от прах в очите, за да се раздуе повечко цената. Игра на котка и мишка.
— Но аз не се интересувам от Сатурн — прекъсна го с решителен тон Куейд. — Аз искам спомени от Марс.
Маклейн с мъка прикриваше объркването си от неочаквания поврат.
— Добре, добре, щом искаш Марс, ще го имаш. Един момент, нека само да… — той затрака по клавиатурата на компютъра и на екрана се появиха няколко цифри. — Добре… основния пакет спомени от Марс струва само 894 кредита. Това включва двуседмични спомени, изпипани до най-малката подробност — той вдигна поглед. — За по-дълго пътуване цените ни са значително по-високи, защото имплантирането изисква някои допълнителни процедури.
Отново познатата вече игра на котка и мишка.
— Мисля, че едно обикновено двуседмично пътуване ще свърши работа — всъщност би предпочел да е истинско, но и в най-евтиния си вариант такова пътешествие не бе по джоба му.
Маклейн го погледна с изражение на търговец, изправен пред упорито, своенравно и невежо желание на свой клиент.
— Дъг, нито едно от нашите пътувания не може да се нарече обикновенно. Стараем се да задоволим и най-капризните желания на нашите клиенти.
Ама и него си го биваше! Очевидно това бе поредната артилерийска подготовка за офанзива на ценовия фронт.
— Е, добре, какво предлагате по време на пътуването?
Заплувал най-сетне в свои води, мъжът срещу него запретна мислено ръкави. — Първо и най-важно, Дъг. Щом си се обърнал към „СПОМЕНИ“, знай, че всичко което се предлага е първа класа. Единична кабина на Космическата совалка. Настаняване в луксозен апартамент в хотел „Хилтън“. Плюс посещение на най-важните туристически обекти — връх Олимп, каналите, Винъсвил… — той разтвори уста в широка усмивка. — С една дума, каквото поискаш, това ще си спомниш.
— И как всъщност ще изглежда всичко това? — Куейд беше чувал за екзотичния Винъсвил, едно от най-популярните средища на отрепки и престъпни елементи в цялата Слънчева система. Съмняваше се, че там би могъл да срещне жената от сънищата.
— По-истинско от всичко в главата ти.
— Да, естествено — Куейд дори не си направи труда да прикрие скептичното си отношение.
— Повярвай ми, Дъг — няма да можеш да откриеш каквато и да било разлика. В противен случай ще получиш обратно парите си. Освен това, трябва да знаеш, че осигуряваме и веществени доказателства — билети, пощенски картички до приятелите, снимки от пътуването, сувенири и какво ли не още. Цялата работа е изпипана в детайли за да подкрепи спомените ти. Гарантираме, че…
— Чух, че някакъв човек бил лоботомиран — прекъсна го Куейд. — И на него ли му върнахте парите?