Маклейн с мъка се сдържа да не подскочи.
— Това е стара история, Дъг. В наши дни пътуването с корпорация „СПОМЕНИ“ е по-безопасно, отколкото да се качиш на истинска ракета. Погледни само статистиката — на монитора пред Куейд се занизаха статистически таблици и разноцветни графики. Масираната атака от разнопосочна информация, подадена за изключително кратък период от време, целеше само едно — да обърка клиента и същевременно да го убеди в абсолютната безвредност на предлагания метод. — Е, какво ще кажеш?
Ето че пак го притискаха да вземе решение! Но Куейд нямаше никакво желание да го дърпат за ръчичка.
— Не съм съвсем сигурен. Ако се съглася на имплантация, сигурно никога няма да мога да отида наистина.
— Дъг, искаш ли да говорим честно? — запита го съучастнически Маклейн като се наведе над бюрото.
„Това какво значи, че досега си ме лъгал ли?“ — помисли си Куейд, стараейки се да прикрие тази мисъл. Беше заинтригуван — какъв ли ще бъде следващия търговски трик?
— Ти си строителен работник, така ли е? — продължи Маклейн.
— Е, и? — отвърна Куейд, но си помисли, че този път го водеха в погрешна посока.
— Е, как тогава мислиш, че ще отидеш на Марс? Като се пишеш доброволец? — Маклейн направи гримаса на отвращение. — Отвори си очите, приятелю. Твоят единствен шанс, това е корпорация „СПОМЕНИ“. Освен ако не искаш да си останеш вкъщи и да гледаш телевизия.
Макар и малко невежливо, за съжаление беше точно така. Без съмнение, това бе единствения приемлив начин за човек с неговото положение — строителен работник, специалист по разчистване на строителни площадки, или казано накратко — разрушител.
Преди отново да го обхванат съмнения, Маклейн се изправи, наведе си над него и сложи ръка на рамото му.
— Освен това, помисли си каква досада всъщност би било истинското пътуване — изгубен багаж, лошо време, евтини хотелски стаи. А при нас, в „СПОМЕНИ“, всичко е перфектно.
Тук вече Маклейн отбеляза успех. Куейд бе запознат с подобни проблеми и най-малко би искал да ги срещне при пътуването си до Марс!
— Съгласен съм. Да си призная честно, да отида на Марс е моя отколешна мечта, дори бих казал — цел на живота и просто не знам какво ще стане, ако не успея. Така че, струва ми се, ще трябва да приема предложението.
— Не бива да го правиш по такъв начин — посъветва го Маклейн. — Ти не се примиряваш с някаква второкачествена възможност. В действителност — второкачествена възможност биха били твоите спомени от едно действително пътуване — неясни, нерядко объркани, с пропуски, противоречия и какво ли не още.
Отново успех за Маклейн. И наистина — какво значение би имало всичко това за него след като се завърне от истинското пътуване? Всичко, което ще му остане тогава ще са имено спомените плюс огромната дупка в банковата сметка. Тук поне му гарантираха спомени с добро качество. И въпреки това — чувстваше, че го изгаря съмнение.
— Но след като си спомням, че съм бил във вашия офис, аз ще знам че спомените ми за пътуването до Марс в действителност са фалшиви, нали така? Искам да кажа…
— Дъг, повярвай ми, ти няма да си спомняш нито мен, нито идването ти в този офис. Още повече — въобще няма да знаеш за съществуването на нашата корпорация. И това е част от сделката. Никакви противоречия, всичко ще бъде направено така, сякаш наистина току-що се връщаш от Марс.
Куейд почувства, че е сразен.
— Добре, избирам двуседмичното пътешествие…
— И няма да съжаляваш — прекъсна го прочувствено Маклейн. Той натисна няколко копчета на клавиатурата. — А сега, докато попълниш съответните формуляри, ще те запозная с някои допълнителни възможности.
Куейд се зае да попълва формуляра, който предлагаше безброй и най-разнообразни допълнителни услуги — какъв да бъде цветът на дрехите, или пък характеристика на желаната компаньонка. Накрая му омръзнаха тези безкрайни въпроси и той натисна раздразнено клавиша за въвеждане.
— Един последен въпрос — побърза да се намеси Маклейн. — Кажи ми, кое е еднаквото при всички отпуски.
— Предавам се — отвърна Куейд, на когото никак не му беше до гатанки.
— Ти. Ти си това, което го има винаги — той направи ефектна пауза. — Където и да отидеш, каквото и да правиш — главното си винаги ти. Добрият стар приятел — той се усмихна загадъчно. — Та това, което искам да ти предложа, Дъг, е да си вземеш ваканция от самия себе си. Това е една от последните ни разработки. Нарича се „его-пътуване“.
Предложението му се стори глупаво.
— Не ме интересува.
Но Маклейн не се отказваше така лесно.
— Ще ти хареса, повярвай ми — той се изпъна, сякаш се готвеше за някакво специално разкритие. — Ще ти предложим богат избор от алтернативни самоличности за времето на пътуване.