Все още предложението му се струваше глупаво. Какъв смисъл имаше да предприема пътуване — или, по-точно да си спомня за пътуване — което е направил някой друг?
Маклейн вече бе пуснал списък с предложения на монитора:
А-14 ПЛЕЙБОЙ МИЛИОНЕР
А-15 ИЗВЕСТЕН СПОРТИСТ
А-16 ИНДУСТРИАЛЕН МАГНАТ
А-17 ТАЕН АГЕНТ
— Помисли си, Дъг, няма ли да ти е по-интересно, ако вместо обикновен турист, отидеш на Марс като плейбой, спортист или…
Макар и все още обхванат от съмнения, Куейд бе заинтригуван.
— Таен агент ли? И колко струва това?
— Нека да ти обясня, Дъг. Това е като филм, в който ти си главния герой. Смразяващи кръвта приключения, напрежение, преследвания, лъжлива самоличност! Ще бъдеш дълбоко законспириран шпионин от висша класа, изпратен на най-важната си мисия… — той спря за миг.
— Продължавай — окуражи го Куейд.
Маклейн се отпусна назад.
— Не искам да ти развалям удоволствието, Дъг. Единственото, което мога да ти кажа е, че накрая ще избиеш лошите и ще спасиш момичето на твоите мечти и планетата от гибел — той се усмихна с победна усмивка. — Е, какво ще кажеш, нима всичко това може да струва само триста кредита?
Куейд се усмихна неохотно. Най-накрая се бе хванал на въдицата на Маклейн.
ШЕСТА ГЛАВА
41А
Имаше разбира се и други дребни и незначителни подробности, които Куейд изхвърли от главата си с бързината, с която се абстрахираше от излишните екрани на телевизора. Освен това, веднъж взето решението всичко останало бе само въпрос на няколко часа, тъй като процедурата бе по характер изключително вътрешна. Вътрешна в смисъл на това, което става в главата. Само след няколко часа той ще се върне от двуседмично пътуване до Марс — и с това се изчерпваше неговото участие в операцията. Маклейн обеща, че Куейд ще разполага с разумно обяснение за тези часове — и как иначе би било възможно едновременно да е на работа и да се завръща от Марс? Но рекламният агент го увери, че няма да има никакви противоречия. Куейд ще запази спомените за себе си, за да не предизвиква завист у колегите си, а те от своя страна ще избягват да говорят за отсъствието му, убедени, че става дума за решаване на някакъв интимен проблем. Що се отнася до Куейд — ще бъдат взети мерки да не поставя под съмнение факта на пътуването, нито пък да сверява датите с регистъра за явяване на работа. Една подобна проверка без съмнение би предизвикала много въпроси — но кому ще е необходима тя? Нито на колегите му по работа, нито на Лори — тя може само да бъде щастлива, когато Куейд престане да приказва за мечтаното пътуване до Марс. Корпорацията разбира се ще трябва да я уведоми за извършената процедура като най-близък роднина на Куейд, а и за да е информирана за вложените средства. Лори ще трябва да се примири с неговото решение. Като премия ще й предложат да й имплантират безплатно спомени за двуседмично очакване, самотни дни и нощи без Куейд и накрая — радостно посрещане на космодрума, за да са още по-автентични неговите спомени. Да наистина, за всичко бе помислено.
Увериха го, че ако наистина успее да си спомни и най-малкия детайл от посещението си в техния офис, може спокойно да дойде и да си поиска обратно парите. Наистина, едва ли щеше да има някакъв проблем, иначе компанията досега да се е разорила. Системата беше перфектна — саморегулираща се.
Следобедът вече преваляше. Казаха му, че всичко е готово. Маклейн го заведе в друг кабинет, в дъното на сградата, където го накараха да се разположи на кресло наподобяващо старовремски зъболекарски стол. Стаята беше нещо средно между операционна и звукоизолирано студио. Една сестра го накара да облече зелени хирургически дрехи върху ежедневното облекло.
— Не се притеснявайте, мистър Куейд — успокои го с нежен глас тя, след като Маклейн излезе. — Просто не бих искала да зацапам дрехите ви, докато ви поставям интравенозната инжекция. Това не е хирургия.
— Интравенозна ли? — попита изненадано той.
— Да, налага се малко да ви успим, мистър Куейд, за да възприемете безболезнено имплантата. Повярвайте, невъзможно е да го направим докато сте в пълно съзнание — тя се усмихна. Не беше така красива като дамата от приемния кабинет и дрехите й бяха съвсем непрозрачни, но усмивката й беше приятна и успокояваща.
— А, да, добре — съгласи се той и се облегна назад в креслото. Обичаше край него да се въртят жени, за каквото и да е, по какъвто и да е повод. Лори го правеше често и то много добре. Сети се и за жената от Марс…