Сестрата го нагласи удобно, постави ръцете му в специални ръкохватки и нагласи възглавницата под главата му. След това нави ръкава на лявата ръка и я почисти със спирт. — О, какъв здравеняк сте, мистър Куейд! — възкликна възхитено тя, докато пръскаше мускулестата му ръка с анестетичен шпрей. Повечето жени, а и не малка част от мъжете твърдяха, че между външния вид на партньора и характера биха предпочели да избират второто, но добрата физика си имаше своите предимства.
— Аз съм строителен техник. Разрушител съм.
— Охо! Това обяснява всичко! Сигурно много ви бива в работата.
Усещаше, че основната цел на този разговор е да го отклонят от неприятните мисли, но въпреки това се поддаде с удоволствие. Дори започна да си представя какво ли би било да легне в леглото с тази жена и да усеща нежните й пръсти по кожата си. Така и не почувства убождането от иглата, когато му поставиха интравенозната инжекция. Още с първите капки на системата почувства приятно спокойствие, което постепенно нарастваше. Не разбра кога е излязла от стаята сестрата, а и не го интересуваше. Струваше му се, че плува в безтегловност.
Не след дълго в стаята влезе млад мъж. Движеше се с бърза, почти трескава походка. Беше слаб, със сивокафеникава коса, нервно подскачащи очи и донякъде напомняше на Куейд за хваната в капан мишка.
— Здравейте, мистър Куейд — поздрави той. — Аз съм Ърни, техническият помощник. Доктор Лул ще бъде тук след миг. Добре ли се чувствате?
— Да — и наистина Дъг се чувстваше добре! Още малко и щеше да заспи спокойно.
— А сега, мистър Куейд, бъдете спокоен — ще поставим космическият шлем — рече Ърни с нервна усмивка и придърпа към леглото някакъв уред на дълга механична ръка — Нали разбирате, наричаме го така на шега, защото прилича на…
— Ясна ми е шегата — прекъсна го Куейд. Държаха се с него като с малко дете. Беше му приятно докато го правеше жена, но не и сега — с тоя истеричен пубертет.
Ърни спусна на главата му блестящата метална сфера.
— За първи път ли ще пътувате?
— Мм-хъм — устройството наистина приличаше на космически шлем и той си представи как излиза с него на повърхността на Марс. В действителност това бе енцефалограф — устройство за улавяне на мозъчни вълни, чиято цел бе да се следи онази част от мозъка, в която ще бъде извършена имплантацията. Шлемът струваше сигурно най-малко хиляда кредита.
Ърни внимателно нагласи сложния уред и го закрепи със закопчалки. Куейд се намръщи, когато една от закопчалките притисна кожата на лицето му.
— Не се притеснявайте — побърза да го успокои Ърни, докато наместваше закопчалката. — Рядко стават издънки.
„Хайде побързай, отрепка такава“ — помисли си Куейд. В мислите си вече беше на Марс.
Вратата се отвори и вътре връхлетя жена на средна възраст с птиче лице. Облечена бе в скъп модерен костюм, но това не я правеше по-красива. Имаше мършаво тяло и прекалено червена коса. Общият резултат явно противоречеше на предварителното намерение — вместо уверена и интелигентна, тя изглеждаше по-скоро нескопосана и объркана.
— Добър вечер, мистър… — тя се спря и хвърли поглед към данните на екрана, очевидно не бе успяла да запомни името му. Най-сетне го откри. — Куейд. Аз съм доктор Лул — говореше с шведски акцент и го разглеждаше сякаш е неодушевен предмет, който би могъл да я поздрави, ако не беше упоен.
— Приятно ми е — промълви той с мъка, езикът му беше надебелял.
След като приключи с официалната част, тя наметна един зелен халат и се зае да изучава компютърните данни за Куейд.
— Ърни, постави матрица 62б, 37 и… — тя погледна към Куейд — … какво ще кажете за среща с извънземни?
— Двуглави чудовища? — той я погледна със съмнение.
Тя се разсмя и лицето й за миг придоби по-човешки вид.
— Ама вие не гледате ли новините? Всеки ден се откриват нови извънземни артефакти.
— Съгласен. Защо не? — хрумването му се стори интригуващо. Може пък и това също да го влечеше на Марс. Да открие останките на чужда цивилизация, артефакти от друга, извънземна наука, да се прочуе с откритието си, да стане известен и да се къпе в собствената си слава…
Доктор Лул подхвърли матрицата на Ърни. Очевидно не гледаше с подходящото уважение на тази работа.
— Готово — кимна Ърни.
Докато Ърни въвеждаше подредените до него матрици, доктор Лул се зае да постави метални скоби на ръцете, краката и тялото на Куейд, очевидно за да стои неподвижно по време на процедурата. Той изпита лека тревога — значеше ли това, че има опасност да получи конвулсии?
— Отдавна ли сте женен, мистър Куейд? — запита го не без известен интерес доктор Лул. Може би за нея в това се криеше някакъв проблем, или пък просто й бе интересно да научи как живеят женените мъже.