— От осем години — той самият остана изненадан от отговора си. Да, това бе самата истина и все пак Лори изглеждаше на не повече от двадесет и пет. Почти не се бе променила през изминалите години, ако се сравни образа й от деня на сватбата с тазсутрешния. Сега, като се замисли, това му се стори наистина странно. Не че този факт го притесняваше — би бил щастлив, ако тя съумяваше да поддържа същия външен вид и през следващите четиридесет години.
Всъщност, като стана дума за това, на колко ли години може да е онази жена от Марс? Сигурно някъде около двадесет.
— И какво, прескачате ли понякога при нещо чуждо? — продължи разговора доктор Лул, очевидно заинтригувана от темата.
Куейд осъзна, че дори грозноватите жени на средна възраст си имат своите мечти. В момента тя правеше именно това, насочваше го към своята мечта, може би дори си го представяше до себе си в леглото, както той преди малко си бе представял сестрата. Тази игра не рядко бе чисто подсъзнателна като израз на определени стремежи. Спомни си колко пъти бе разменял подобни невинни на пръв поглед реплики с красиви млади жени. После изведнъж си представи как ли би изглеждал в еротичната фантазия на доктор Лул — гол и завързан за стола, докато тя бавно смъква дрехите си и му се отдава по начин, който би й харесал на нея. Донякъде бе запознат с това, което жените искаха от мъжете. Не изпита кой знае какво вълнение от факта, че е жертва на чуждо въображение.
— Почти никога — отвърна най-сетне на въпроса й.
— Всички системи са включени — обади се Ърни.
Доктор Лул отново бе погълната от работата.
— Добре. Значи сме готови да започнем — тя натисна с крак една ръчка и облегалката на креслото се спусна назад, докато Куейд зае почти хоризонтално положение. — Пригответе се за земята на вашите мечти!
Куейд кимна. Мина му през ума, че шлемът би могъл да чете мисли, включително и тия — последните. Мисълта, че тя може да узнае какво си е мислил миг преди процедурата направо го ужаси. Дано да не бе така!
Тя протегна ръка и пусна интравенозната инфузия. За Куейд това бе изненада. Неизвестно защо бе останал с впечатлението, че системата е включена от самото начало. Нима досегашното спокойствие бе само рожба на неговото въображение?
— Мистър Куейд, ще ви задам няколко въпроса, — продължи доктор Лул — за да можем по-точно да нагласим допълнителната програма към изразените от вас желания. Постарайте се да бъдете честен в отговорите.
Как ли пък не! Всъщност, би могъл да отговори на всички въпроси, стига да не засягаха интимни теми.
Сега вече наистина започна да усеща въздействието на анестетика. Вече не плуваше, по-скоро потъваше в някаква бездна. Всички мислени бариери се сриваха, стана му безразлично какво ще узнаят от него.
Доктор Лул не бързаше да задава въпросите. Вместо това тя се зае да проследи виталните показатели. Няма съмнение — внимателно се грижеха за здравето му. Да си признае честно, все още си спомняше с тревога за оня клиент, който бил лоботомиран и никак не му се щеше да е жертва на подобен инцидент.
Най-после доктор Лул бе готова.
— Каква е вашата сексуална ориентация?
Той хвърли замаян поглед на неясната женска фигура, която се бе появила на компютърния екран.
— Какви жени предпочитате? — продължи с въпросите тя. — Блондинки, брюнетки, негърки, ориенталки?
— Брюнетки — но… Лори бе руса? Жената от Марс, тя бе чернокоса. И въпреки всичко — това бе самата истина, а нали от него искаха да отговаря искрено. Без съмнение Лори бе мечтата на всеки мъж. Нима цветът на косите й би могъл да бъде пречка в отношенията им? Реши, че няма да е зле да обмисли този въпрос в друг момент, когато не го следят.
Куейд усети леки почуквания по шлема. Вероятно Ърни въвеждаше матриците в системата. Изображението на екрана се промени, за да наподоби вкуса на Куейд — жената беше чернокоса, очите й също бяха черни, а кожата — леко мургава. Още не бе съвсем като героинята от сънищата, но той не държеше на пълно съвпадение. Не би могъл да отговори защо. Може би смяташе, че е прекалено интимно, за да го направи един компютър. Или пък не желаеше да противопостави мечтания лик на някакво произведение от фалшивите спомени. Е добре, нека да е подобна на онази, но не напълно. Колкото реални и да бяха тези спомени, предпазливостта му се струваше по-важна.
— Стройна, добре очертана, чувствена? — продължи с въпросите си доктор Лул.
Невероятни усилия му костваше да не заспи! Тая гадост в системата наистина си я биваше!