Агенцията беше тайна правителствена организация. Мрежата й се простираше от Земята чак до най-отдалечените марсиански колонии и в действията си тя не се придържаше към легалните закони. Всякакви средства оправдаваха постигането на целите, които тя си поставяше, макар никой да не знаеше нито какви са тези цели, нито пък кой всъщност ги поставя. Именно там работеха агенти като Куейд — брутални убийци, които можеха да бъдат спрени само от също такива като тях. Едва ли някой щеше да се трогне от факта, че случайно са унищожили прикритието на Куейд. Изглежда, че той бе съвършено прав, когато ги нарече ходещи трупове. Но защо, по дяволите, му е трябвало да се свързва със „СПОМЕНИ“?
Маклейн не беше убиец. Но в този миг, той с ужас осъзна, че животът му виси на косъм. Можеха лесно да премахнат Куейд, ако увеличат дозата на анестетика до летално ниво. И то още сега. Но дали ще успеят да се справят с всички последици? Какво ще стане с тялото? Почти невъзможно би било да го измъкнат незабелязано от сградата. Ами ако в него има имплантиран авто-сигнал, който се включва при драстичен спад във виталните функции? В такъв случай, в мига, в който с Куейд се случи нещо Агенцията ще предприеме спешни мерки. Дали не биха могли да го упоят много дълбоко и да го закарат някъде другаде, където да го убият? Някъде, където никой не би могъл да го открие. Но ако в него имаше имплантиран такъв уред за авто-сигнал, то няма такова място, на което да не могат да го открият! А след това за тях ще е детска игра да влязат в дирите на корпорацията!
И тогава най-сетне му хрумна нещо. Нямаше нужда нито да го убиват, нито пък да го крият! Просто трябваше да премахнат всякакви следи за „СПОМЕНИ“ и за тях самите от паметта на Куейд. Да изтрият оттам всичко, което се бе случило през този ден, както биха направили при обикновени условия. Но с една малка разлика…
— Добре, ето какво ще направим — рече той. — Рената, ще изчистиш от паметта всички спомени за нас и за корпорацията.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна нервно тя. — Но всичко е вече толкова объркано.
Маклейн се обърна към уплашения младеж.
— А след това, Ърни, ще го качиш на такси. Повикай Тифани да ти помогне.
Ърни кимна. Просто ще заведат замаяния Куейд до таксито и ще поискат да го закара на домашния му адрес. Почти невъзможно ще е да се проследи обратния път, а и ако доктор Лул си свърши нейната работа както трябва в паметта на Куейд няма да остане и следа за тях. Нямаше никакво съмнение, че Агенцията не е изпратила Куейд в корпорацията, дошъл бе тук по собствено желание, или в следствие на някакво недоразумение. Нищо чудно че непрестанно говореше за Марс! Ако успеят да го измъкнат безпрепятствено от корпорацията всичко ще се размине. Стига да не им мине котка път.
Ако не им мине котка път. Като че ли в това беше разковничето за успеха. Лул със сигурност осъзнаваше, че подобно на него, животът й виси на косъм. Ще направи всичко, което поиска от нея. Тя си разбираше от работата, както и той — от неговата.
— Аз ще изтрия всички сведения за него в компютъра и ще прехвърля обратно в банковата му сметка хонорара — мислите на Маклейд вече бягаха напред. Той се изправи. — А, ако някой се появи и почне да задава въпроси… не сме чули нищо за никакъв Дъглас Куейд.
Всички извърнаха погледи към проснатия в безсъзнание на креслото Куейд. Маклейн искрено се надяваше никога повече да не го види.
Върна се в приемната. Мисис Килдиър, разбира се си бе отишла. Не беше ядосан, дори почувства известно облекчение. В момента имаше много по-важна работа. Трябваше да изтрие файла с данните на Куейд и да уведоми всички, които са го виждали в офиса, че всъщност не са го виждали. Реши да започне с Тифани и след като й каже, да я прати да помага отзад. Куейд все още би могъл да се събуди и една допълнителна ръка ще е само от полза. А и Тифани беше ненадмината в изкуството да успокоява хората, особено мъжете, така че там със сигурност можеше да помогне. Не биваше да забравя и хонорара — трябва да побърза да го прехвърли обратно преди да остане трайно зафиксиран в тяхната банкова сметка. Все едно че въобще не е имало подобно разплащане. Така ще е много по-добре. Никакво разплащане, никакви хонорари — значи и нищо не се е случило.