Трябва да се измъкне. Без съмнение, при първия удобен случай те ще го премахнат, ще го хвърлят от стълбите или кой знае какво. Ако иска да се измъкне жив трябва час по-скоро да се стегне. Ако въобще предприема нещо, трябва да е изненадващо, бързо и ефективно. Той се стараеше да дава вид, че още е замаян и трудно контролира движенията си. Нека си мислят, че е под въздействие на каквото там му бяха правили. Така поне щеше да има повече шансове при бягството.
— Хари, какво става? — отговор не последва. Но главата му все пак се проясняваше, благодарение на повишеното ниво на адреналин. И с това се възвръщаше и паметта му. Той наистина бе ходил в „СПОМЕНИ“, но после… какво? Имаше нещо за спомени от Марс. Срещна се с някакъв човек — повече не можа да си спомни.
Куейд реши да опита отново:
— Ти ченге ли си? — отново никакъв отговор. Очевидно нападението имаше някаква връзка с неговото посещение в „СПОМЕНИ“. Може би някой не искаше той да си спомни нещо. Но нали той отиде там само заради спомените от Марс…
— Хари, кажи ми, какво съм направил? — запита той едновременно уплашен и разгневен. И най-сетне получи отговор.
— Раздрънка се, Куейд! — отвърна не по-малко разгневено Хари. — Разбираш ли, ти се раздрънка!
— Раздрънкал съм се!? Но за какво? — още преди да завърши те го блъснаха в стената и извиха ръце зад гърба му.
— Трябваше да ме послушаш, Куейд — отвърна Хари с тих, но изпълнен със заплаха глас. — Нали затова бях с теб, за да те предпазя от подобни грешки.
От какви грешки? Дали не ставаше дума за някакви спомени? Но какви биха могли да бъдат тези толкова опасни спомени? И имаше ли цялата тази история нещо общо с неговия странен сън? Едва ли, това изглеждаше направо невероятно. Куейд осъзна, че информацията с която разполага не стига дори за някакво далечно предположение. Но едно бе ясно — всичко това скоро нямаше да има никакво значение, тъй като възнамеряваха да го убият. А той бе смятал Хари за свой приятел. Никакво съмнение нямаше, че са го упоили. Всичко е било замислено предварително и очевидно Хари ръководеше цялата операция. А от това автоматически следваше, че реши ли да контраатакува, първата цел трябва да е Хари.
— Хари, сигурно има някаква грешка — заговори той, предчувствайки че ако сега не опита да се измъкне след миг ще бъде късно. — Сигурно ме бъркате с някой друг!
Лицето на Хари остана все така непроницаемо.
— Ех-хе, приятелче. По-скоро ти се бъркаш с някой друг. Един от мъжете зад него рязко изви китката му и той почти загуби равновесие от болка. С невероятна мъка успя да се задържи на крака.
Нещо в паметта му се размести и изведнъж той разбра! Марс наистина имаше много общо с всичко това! И този сън — толкова реален, персистиращ. За миг му се стори, че е бил там — но това бе невъзможно, той само искаше да отиде там. Целия си досегашен живот бе прекарал на Земята, живееше с Лори. Спомените за това бяха кристално ясни, докато мислите за Марс — мъгливи и объркани. И все пак…
Спомни си за жената от приемната, с полупрозрачната блуза, под която надзъртаха красивите й гърди: „Мистър Куейд, вие сте красив мъж, но чертите ви се развалят когато гледате така намръщено“ — каза тя. „Ако това наистина би ви накарало да се чувствате по-добре, то аз с удоволствие ще се съглася да се срещна с вас по-късно…“ Не тук имаше грешка, тя с нищо не го бе ядосала, нито пък той й бе предлагал да се срещат. Това трябва да е някаква сексуална фантазия или имплантирани спомени за нещо, което не се е случвало в миналото. Той искаше спомени от Марс. После се срещна с някакъв мъж — нататък не помнеше.
Хари вдигна пистолета и го опря в челото му. Пръстът му бавно притисна спусъка. Изглеждаше, сякаш върши всичко това с огромно съжаление, в очите му се четеше нещо като: „едва ли можеш да си представиш колко ми е тежко, че трябва да го направя“.
Куейд го гледаше с твърд поглед. Сега не беше време за емоции. Идваше момента да се събори доминото.
Хари допусна само една грешка и тя бе фатална. Твърде много приближи пистолета до него. Юмрукът на Куейд изхвърча като вятър и отби ръката встрани. Куршумът рекушира в стената.
С другата ръка, Куейд сграбчи Хари за гърлото и притисна трахеята с всичка сила. Хари още се олюляваше полузадушен, когато Куейд се извърна и стовари огромния си юмрук право в сърцето на главореза зад него. След това се хвърли към другия, сграбчи главата му с две ръце и я изви с такава сила, че тя се завъртя наобратно, а гръбнакът пропука. Човекът продължаваше да го гледа с широко отворени, ужасени очи. Оставаше още един и той бе разполагал с най-много време да отреагира — хвърли се напред и вдигна пистолета. Куейд го посрещна с коляно в лицето и почувства как носа на нападателя се заби в черепа. Убиецът се строполи на пода със смачкано, окървавено лице.