Не повече от пет секунди бяха изминали от мига, в който Хари бе допрял пистолет в челото му. Четиримата мъже бяха мъртви.
Вече не си така бърз, друже!
Какво? Куейд поклати глава учуден. Наоколо нямаше никой. Само той и четирите трупа, застинали в краката му в гротескни пози. Един от тях доскоро бе негов приятел.
Той плъзна поглед по телата. А сега — какво?
Вдигна окървавените си ръце. Нима това бяха неговите ръце? Възможно ли бе тази кланица да е тяхно дело? Струваше му се направо невероятно.
Спомни си, че преди малко бе мислил за концентрация, после нещо за домино — и сега това.
Пое въздух и се огледа. Каквото и да бе станало тук, остане ли по-дълго неминуемо ще го хванат. По-добре да забрави за този кошмар и да се прибере вкъщи.
ДЕВЕТА ГЛАВА
„СЪПРУГА“
Куейд се втурна във входа без да обръща внимание на учудените погледи на околните. Оставиха го да се качи сам в асансьора.
Той затвори вратата на апартамента зад гърба си и се облегна задъхан. Божичко, най-сетне у дома! Но не биваше да се отпуска — без съмнение неговите преследвачи знаеха добре къде живее.
Лори беше включила холопроектора и тъкмо тренираше най-различни тенис-удари, в синхрон със своята холотреньорка. Холограмата се озари в яркочервено, което бе сигурен белег, че е повторила правилно заучаваното движение. Тя се усмихна на Куейд, доволна от този успех.
— Здравей, миличък — посрещна го тя.
Куейд се втурна вътре като наведе глава докато минаваше покрай прозорците. Той обиколи стаята и изключи навсякъде осветлението, след това издърпа Лори от холопроектора и също го изключи. Тя го гледаше разтревожено.
— Преди малко се опитаха да ме убият! — прошепна задъхано той.
Тя замръзна.
— Опит за грабеж?
— Не! Шпиони или нещо подобно. С тях беше и Хари от работата.
Лори отстъпи назад и неволно се приближи към прозореца.
— Залегни! — извика той, сграбчи я за ръката и я дръпна на пода до себе си. Той се помъчи да я прикрие с тяло от евентуалните изстрели. — Хари беше шефа — опита се да й обясни набързо.
Лори го бутна настрана, без да откъсва от него изумен поглед и направи безуспешен опит да приглади смачкания си тоалет. Очевидно не виждаше никаква логика в поведението му.
— Но какво се е случило? И защо ще те преследват шпиони?
Що за въпрос! Той надникна внимателно от долния край на прозореца.
— Трябва да има нещо общо с Марс.
Тази вълшебно дума! Лори се намръщи. Сигурно вече се питаше дали не е превъртял на тази тема. Едва ли би могъл да я вини в този момент.
— Марс ли? Та ти никога не си бил на Марс!
— Зная. Всичко звучи малко налудничаво. След работа отидох при ония от корпорация „СПОМЕНИ“ и после по пътя за вкъщи…
— Ходил си при тези ужасни касапи на мозъци? — тя го гледаше с разширени от ужас очи.
— Остави ме да свърша! — но като си помисли за всичко, което се бе случило с него, определението й не бе никак далеч от истината. Преди да реши да се обърне към „СПОМЕНИ“, животът му бе напълно спокоен, дори скучен, ако се изключат странните сънища за Марс. Но само мигове след посещението всичко в този живот се преобърна с краката нагоре, да не говорим че за малко да го загуби съвсем. И въпреки това — дори в най-реалистичните имплантирани спомени присъствието на Хари и неговите главорези изглеждаше изключено.
— И какво поиска от тях? — запита с разтревожен глас тя. — Кажи ми!
— Поисках пътуване до Марс — някъде по пътя за вкъщи този спомен бе изплувал в главата му. Не споменът за фалшивото пътуване, какъвто изглежда нямаше, а че се бе съгласил да се подложи на имплантация. Но после нещо се беше объркало — дали това не бе причината за наложената му смъртна присъда?
— Божичко, Дъг! — очевидно Лори бе подтисната от това, че фиксидеята за Марс продължава да го преследва.
— Това няма значение. Тези типове възнамеряваха да ме застрелят… — той млъкна, осъзнавайки, че случилото се наистина бе реалност, а не някакъв кошмарен сън. — Но аз ги убих!
Да, предадено по този начин всичко изглеждаше направо невероятно и все пак бе самата истина. Доказателство за това беше кръвта по ръцете му, а също и по блузата на Лори.
Но Лори изглежда се вълнуваше от други неща. Тя направи отчаян опит да успокои разбърканите си мисли.