— Дъг, послушай ме. Никой не се е опитвал да те убие. Ти си халюцинирал.
— Дявол да го вземе, защо не ми вярваш! — избухна той. После изтича към другия прозорец и надникна.
Лори се хвърли след него и го сграбчи за рамото.
— Престани да търчиш като луд и слушай какво ще ти кажа!
Куейд се извърна и я загледа мълчаливо, подтискайки вълнението си.
— Тези касапи в „СПОМЕНИ“ са ти объркали мозъка — заговори с гневен глас тя. — И сега те преследват разни параноидни илюзии.
Той вдигна към нея окървавените си ръце.
— И това ли ще го наречеш илюзия?
Тя се отдръпна ужасена, без да знае дали трябва да се бои от него или за него.
Напълно безсмислено бе да спори с нея. Самият той още не бе наясно със ситуацията! Претича до банята като се навеждаше, когато минаваше покрай прозорците. Макар че апартаментът им бе нависоко, едва ли би било проблем за някой опитен снайперист да стреля по тях от отсрещната сграда.
Лори изчака да се затвори вратата на банята и веднага се отправи към видеофона.
— Дъг, — извика тя през рамо — ще повикам лекар.
Откъм банята се разнесе приглушения му глас.
— Недей! Не се обаждай на никой!
На екрана изплува мъжко лице и Лори се усмихна.
— Рихтер — възкликна тя. Мъжът имаше хищни, изпълнени със злоба черти, но те се смекчиха при гласът на жената.
— Здравей — каза той. Лори му изпрати въздушна целувка.
По същото време Куейд миеше кръвта от ръцете си в банята. Зачуди се откъде ли е дошла — вероятно от смазания нос на този, последния. Още по-странно бе как успя да се справи с тях. Е, не че не знаеше да се бие. Какво толкова — заставаш здраво и започваш да размахваш юмруци, докато халосаш противника — най-често работник като теб — по рамото. Но този го беше ударил с коляно. А другите — на единия бе извил врата, а другия почти го задуши. В честния бой нямаше място за такива удари. А дори и да имаше — откъде ги е научил? И с каква невероятна точност се бе справил с тях. Четири удара — и всеки един от тях брутален и ефикасен. Едва ли само страхът бе причината за всичко това. Страхът не превръща човек в хладнокръвен професионален убиец.
Докато обмисляше случилото се, той изми кръвта от ръцете си. После наплиска лице и се погледна в огледалото. Нямаше дори и драскотина! Е това вече приличаше на фантазия!
Но той добре знаеше, че не е никаква фантазия. Изсуши набързо лицето и ръцете си, изключи осветлението и натисна дръжката. Сетне, без никаква съзнателна причина застана до вратата, сякаш за да пропусне някой зад себе си.
Тъмната баня внезапно се озари от няколко трасиращи изстрела, куршумите с трясък се забиха в огледалото и насрещната стена. Късчета стъкло се посипаха наоколо. Куейд се хвърли напред и се претърколи на пода в дневната.
Убийците бяха отново по дирите му! Изглежда подсъзнателно бе очаквал подобен ход и предчувствието му бе спасило живота. Този път действията им бяха още по-брутални и неочаквани — стреляха на месо с една едничка цел — да го премахнат час по-скоро.
— Лори! — извика той и се претърколи зад масата. — Бягай!
Стаята тънеше в мрак, иззад прозорците проблясваше бледото сияние на нощния град. Куейд запълзя, обувките му задраскаха по пода и отново над главата му затрещяха изстрели, а наоколо се забиваха куршуми.
Той се хвърли към масичката за кафе и се претърколи зад нея — безшумно и ловко, нещо което дори не предполагаше, че ще е в състояние да направи. След това замръзна неподвижно и се ослуша. Убиецът тихо пристъпваше някъде пред него, използвайки прикритието на тъмнината.
Това което го тревожеше бе, че няма никакъв отговор от Лори. Сигурно са я отвлекли безшумно докато той е бил в банята. Толкова по-зле — ще трябва да си платят и за това! Само ако са посмели да й сторят нещо! Но първо — да се справи с непосредствената опасност.
В тъмнината лицето му придоби отскоро познатото хладнокръвно изражение. Макар и да имаше провали в паметта, едно бе сигурно — не за пръв път попадаше под обстрел и знаеше как да се справи.
Куейд се пресегна и безшумно вдигна възглавницата от дивана. След това я хвърли към другия край на стаята.
Възглавницата избухна в пламъка на трасиращия огън.
Куейд се втурна напред. Той се хвърли над креслото право към източника на огъна, движейки се с бързина и ловкост, които за пореден път го изненадаха.
Стовари се върху нечие тяло. Куршуми полетяха в безпорядък наоколо. Куейд замахна и изби пистолета, който се затъркаля по пода.
Тялото му сякаш само знаеше какво трябва да прави. Той сграбчи нападателя за рамото за да се ориентира и след това нанесе силен удар по корпуса. Нападателят издаде болезнен вик, въздухът със свистене напусна гърдите му. Имаше дребно, но жилаво тяло и очевидно разчиташе повече на бързината, отколкото на силата си. Куейд обви тънката жилеста шия и я притисна, колкото да забави движенията му. След това затърси с ръка ключа на осветлението.