В стаята блеснаха светлини. Куейд затвори за миг очи, после погледна към стиснатия в мъртва хватка противник.
Беше жена, дрехите й — съвсем изпокъсани.
В ръцете си държеше Лори.
Куейд бе едновременно изумен и разярен. Собствената му съпруга да стреля по него? Възможно ли бе това?
— Лори… — понечи да заговори той.
Тя скочи с два крака върху стъпалото му. Дори през дебелата обувка болката бе непоносима. За миг той отслаби хватката си.
Лори заби лакът в лицето му, той се дръпна назад, но все още не я пускаше. Тя се извъртя и го обсипа със серия къси, резки удари по лицето, гърдите и шията. Очевидно знаеше добре къде и как трябва да удря — целеше се точно и ударите й предизвикваха желания ефект. Друг на негово място щеше да е вече на земята. Само огромната му мускулна маса и прекрасна физическа подготовка го спасиха — Куейд почти рефлективно напрегна мускули и изви глава за да се предпази от ударите, или поне да намали ефективността им.
Изненадан по-скоро от откритието си, отколкото от яростната атака, Куейд почти не оказа съпротива. Не сънуваше ли отново — да го нападне собствената му съпруга? Жената, с която само преди десетина часа бе правил любов, която го бе притискала нежно и страстно в обятията си! Ако противникът му бе мъж, досега да е отвърнал на ударите. Но срещу Лори…
За Лори обаче всичко това бе само загрявка пред по-сериозния бой. Освободена от желязната му прегръдка тя нанесе няколко тежки удара, които нито можеха да бъдат избегнати, нито пък понесени доброволно.
Куейд я удари в стомаха. Нанесе удара максимално леко, ограничи се до тежестта на ръката, защото все още не желаеше да й причини болка. А и донякъде бе поразен от разярената й атака. Но най-лошото бе, че все още чувстваше въздействието на анестетика, с който го бяха натъпкали. Независимо от всичко това, ударът му я отхвърли на другия край на стаята.
Тя с мъка се задържа на крака. Без съмнение, владееше добре ръкопашния бой. По-добре отколкото би могъл да си представи дори. И по всичко изглеждаше, че това не е единственото нещо, което не знае за нея. Но как бе възможно Лори да е в съучастничество с неговите убийци? Та тя дори не се интересуваше от Марс!
Той се приближи към нея твърдо решен да я укроти и да научи колкото се може повече за тази мистериозна история.
Лори сграбчи един дълъг извит нож от стената. После направи няколко крачки към него с неподозирана и заплашителна гъвкавост. Той отстъпи назад внезапно осъзнал, че пред себе си има професионалист.
Куейд се огледа и изведнъж съзря пистолета й да се търкаля недалеч от него на пода. Направи няколко бързи крачки натам, но тя предугади намерението му, изпречи се пред него и в последвалата кратка схватка успя да го промуши в лявата ръка. Той се опита да я отблъсне от пътя си, но Лори замахна отново и на гърдите му разцъфна яркочервена бразда, от която закапа кръв. После Лори започна бавно да го избутва назад, далеч от пистолета, като следеше внимателно движенията му и дебнеше най-малката възможност да нанесе смъртоносен удар.
Той направи лъжливо движение с лявата ръка към въргалящия се на пода пистолет. Лори го промуши в ръката, но в същия миг Куейд я покоси с дясно круше.
Лори се строполи напълно парализирана на земята. Куейд използва този миг да се наведе и да насочи пистолета към нея.
— Започвай да говориш!
Тя го гледаше мълчаливо, с упорито изражение на лицето. Куейд пъхна дулото на пистолета в отвърстието на лявото й ухо. Нямаше никакво намерение да си губи времето с нея и искаше тя да го узнае час по-скоро. Сякаш отново в него бе взел връх хладнокръвният непознат.
— Защо моята собствена съпруга се опитва да ме убие?
— Не съм твоя съпруга! — отвърна тя.
Куейд зареди пистолета. Лори следеше панически движенията му.
— Кълна се в Бога! Видях те за пръв път преди шест седмици! Нашият брак не е нищо друго освен имплантат от спомени — аааарх! — Куейд сграбчи косата й и я дръпна назад. Нима наистина мислеше, че ще й повярва, че тези осем години съвместен живот не съществуват? Та той ги помнеше!
Спомняше си денят, в който се запознаха на улицата. Помнеше сватбата, тъжния контраст между неговия беден, скромно облечен баща и нейния — в лъскав свръхмодерен марсиански костюм от жабешка кожа. Помнеше всеки миг от сватбеното им пътешествие, сякаш бе станало вчера, пътуването с трансконтиненталния влак-стрела, апартаментът в скъпия хотел, където бяха наели цяла дузина неуморни андроиди за да ги обслужват. В този ден за пръв път в живота си Куейд спа на легло от гел и опита Венерианско шампанско. Пиха от невъобразимо красиви кристални рогове, израстнали в нулевата гравитация на космическите станции. Помнеше добре странното чувство от допира на хладния кристал, вкусът на искрящото синьо вино.