Рихтер се обърна и посочи Хелм.
— Ти оставаш с мен. А другите продължавайте надолу. Хайде, бързо!
Останалите затичаха по стълбите, накъдето бе изчезнал Куейд.
Куейд спря изтощен в подножието на стълбата и се огледа. От преследвачите му засега нямаше и следа. Той се затича отново, видя един ескалатор, който се изкачваше нагоре и се насочи към него. Погледна назад. Убийците още ги нямаше. Но без съмнение щяха да се появят всеки момент, готови да стрелят щом го зърнат. И защо беше всичко това — нима само заради това, че е сънувал Марс? Не, по-скоро защото Куейд не беше човекът, за който се мислеше.
Каква невероятна бъркотия. Нуждаеше се от време за да обмисли наученото, да провери спомените си, да разгледа нещата от различен ъгъл и да потърси съответното решение. Може би той е опасен престъпник, който… но не, едва ли ще настанят опасен престъпник в такъв хубав апартамент, ще му дадат свястна работа и на всичко отгоре — такава жена като Лори. Дали не го пазеха там за някой показен съдебен процес. Да, в това май имаше известен смисъл. Сигурно не искаха да си спомни всичко преди процеса, за да го накарат по-лесно да свидетелства срещу своите бивши съмишленици. Това донякъде би могло да обясни и поведението на Лори, която макар че не го обичаше, през цялото време се държа мило с него. Това й е било работата — да му отвлича вниманието. Да подхранва апетита му към други неща. Да печели време. И сигурно накрая щяха да успеят, ако не бяха тези сънища за Марс.
Куейд приближи към ескалатора и затича нагоре по стълбите. Извърна се за миг назад, но зад гърба му имаше само невинни наглед пътници. Къде ли бяха изчезнали неговите преследвачи? Досега вече трябваше да са се показали!
Куейд погледна напред — и ги видя! Четиримата тъкмо слизаха на горната площадка. Той се приведе, мъчейки се да се прикрие зад околните, но беше твърде едър за да успее. Молеше се поне да се приближи достатъчно, преди да го забележат, за да може да…
Четиримата спряха пред ескалатора и погледнаха надолу. ТЕ ГО ВИДЯХА!
Никакво губене на време, никакви предложения да се предаде. Още щом го зърнаха те вдигнаха пистолети и откриха огън.
Куейд отскочи встрани. Прострелян в главата, човекът отпред се строполи върху него. Куршумът бе отнесъл половината от лицето му.
Наоколо се разнесоха ужасени писъци. Всички залегнаха под ураганния огън от куршуми. Единственият, който остана прав бе Куейд.
Не можеше да залегне като тях, след миг щеше да е в ръцете им. Но изглежда онзи другият в него нямаше никакво намерение да му позволи да се предаде така лесно. Тялото му сякаш само се раздвижи, той се прехвърли през перилата на ескалатора, използвайки обезобразения пътник като защита от куршумите. Пистолетът в ръката му изгърмя четири пъти — и един след друг четиримата наемни убийци се строполиха, поразени от безпогрешни изстрели.
Въпреки че не познаваше тази мистериозна личност, която вършеше всичко това, Куейд почувства, че изпитва към нея симпатия. Този човек се оказа незаменим в трудни ситуации!
Беше в безопасност, поне за малко. Измъкне ли се веднъж от станцията, ще може…
Един куршум пропищя съвсем близо край ухото му. Отзад! Куейд се извърна и се огледа. Рихтер и Хелм тичаха нагоре по стълбите на ескалатора, без да прекъсват стрелбата. Под краката им се въргаляха трупове на невинни минувачи. Само един по-точен изстрел и Куейд щеше да се присъедини към тях.
Куейд се завъртя рязко и запрати към преследвачите трупа, който доскоро използваше като щит. Рихтер вдигна ръка да се предпази и тримата в едно с трупа се затъркаляха обратно. Куейд побягна с всички сили нагоре по стълбите, излезе на площадката и спринтира през опразнената зала.
Ако зад гърба му бяха само тези двамата, значи разполагаше поне с десет секунди преднина. Накъде да се отправи? Нагоре към улицата? Много вероятно бе изхода вече да е блокиран. Пък и да не е, с помощта на коли и вертолети скоро ще го открият. Не може да се върне обратно в апартамента, Лори веднага ще съобщи за него, ако разбира се преди това не го застреля.
Оставаше само метрото. Влакове се движеха във всички посоки под града и извън него. Агентите едва ли биха могли да заградят всички изходи на тази огромна подземна комуникационна система! Успее ли да се качи на някой влак без да го забележат, преднината от десет секунди ще се увеличи стократно. Ако има късмет ще се измъкне от града.