Тялото му изглежда отдавна бе разбрало това. Краката му вече се носеха в бесен бяг към перона. Куейд пъхна пистолета зад колана, за да си освободи ръцете.
Влакът всеки миг щеше да тръгне, вече се качваха последните пътници. За щастие площадката бе опустяла, Куейд се втурна право към най-близката врата.
Пътникът пред него се качи. Иззвъня звънец и вратата започна да се затваря.
Куейд направи отчаян плонж и влетя в купето в последната секунда, вратата се затвори на косъм зад него. Ето че успя! Той се изправи и с мъка се задържа на крака.
Изведнъж стъклото над главата му се разхвърча на хиляди парчета. В отсрещната стена се забиха няколко куршума. Рихтер и Хелм и този път бяха по петите му. Ако куршумите им бяха минали на сантиметри по-долу вече нямаше да е между живите!
— Всички да залегнат! — изрева той на пътниците. Знаеше добре какво ще последва.
Влакът потегли. Още няколко прозореца се пръснаха. Пътниците най-сетне решиха да последват съвета му и се проснаха на пода.
Влакът набра скорост. Куейд надникна внимателно над ръба на прозореца. Рихтер и Хелм гледаха с яростни изражения как влака напуска станцията. Беше им се измъкнал — поне засега.
Куейд се обърна и видя че всички гледат към него. В този момент осъзна, че целият е опръскан в кръв — вероятно от трупа, който бе използвал за щит. Не гореше от желание да им обяснява какво е станало. Колкото по-малко знаят толкова по-добре за него — и за тях. Рихтер и хората му не се спираха пред нищо — решат ли, че някой би могъл да знае къде се крие Куейд, с брутална сила ще изстискат тази информация от него, а после най-вероятно да го застрелят.
Той извърна очи и погледна към рекламния монитор на стената. Човек в снежнобял скафандър се бе изправил пред един космически кораб.
ЗАЩО СА ВИ ТЕЗИ ФАЛШИВИ СПОМЕНИ? ЗАЩО СА ВИ ТЕЗИ ИМПЛАНТИРАНИ ИЛЮЗИИ? ВКУСЕТЕ ОТ УДОВОЛСТВИЕТО НА ИСТИНСКОТО КОСМИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ! КАКВО ПО-ХУБАВО ОТ ЕДНА ЧУДЕСНА ПОЧИВКА В КОСМОСА!
Ето как космическите туристически агенции отвръщаха на предизвикателството на корпорация „СПОМЕНИ“! Куейд поклати глава и въздъхна. Де да можеше да последва съвета им. Единственото, което бе останало непокътнато в объркания му живот, беше желанието да отиде на Марс. Все още жадуваше да стъпи на червената планета и да потърси красивата брюнетка от сънищата. Ако тя съществува, разбира се.
Съществува ли наистина? Можеше само да се надява на това. Съвместният живот с Лори се оказа една илюзия, дали пък животът с жената от сънищата не беше изгубената реалност?
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПОМОЩ
Рихтер и Хелм напуснаха разгневени района на станцията и претичаха под дъжда до паркираната наблизо кола. Рихтер беше направо вбесен. Не само че изпуснаха Куейд, но на всичко отгоре на излизане ги задържа охраната на станцията задето бяха въоръжени. Наложи се да се легитимират, за да ги пуснат навън. Това при всички случаи щеше да стигне до ушите на началството. А като се прибавят и четиримата убити агенти картината ставаше съвсем плачевна. Само до този момент при изпълнение на задачата бяха загубили осем души, ако не се броят разбира се избитите пътници. Какъв невъобразим вой щеше да се вдигне! Всъщност, можеше да прехвърли вината за първия провал на Хари, всичко тръгна от тоя глупак! Но сега вече в играта бе забъркан и Рихтер и едва ли някой ще се смили над факта, че е бил само на крачка от успеха. „Само на крачка“ в случая би могло да означава, че е и на крачка от понижаване в длъжност!
Рихтер чувстваше, че ненавижда човека, който се мислеше за Дъглас Куейд. Никога не го бе обичал. Имаше нещо в него, което винаги го е дразнило, но чудно защо Кохаген не забелязваше това. Той лично повиши тоя мръсен копелдак, по дяволите! Рихтер плю отвратено.
Но едва когато Лори бе прикрепена към Куейд в ролята на „съпруга“, Рихтер почувства че в него се разгаря истинска омраза. Дойде му направо като похлупак след всички тези отвратителни подигравки за Красавицата и Звяра, както ги наричаха в Агенцията с Лори. След унизителния начин, по който този тип ги изигра в метрото, Рихтер усещаше омразата си като нажежен до бяло и готов всеки момент да избухне вулкан. Жадуваше само за едно — собственоръчно да пръсне черепа на негодника, макар че сигурно и това нямаше да му се стори достатъчно. Дано да му се отдаде възможност малко да се позабавлява с него, преди да го убие.
Двамата с Хелм се качиха в колата. Хелм седна зад волана, а Рихтер се разположи до мониторите. Изпаренията от мокрите им дрехи бързо замъглиха прозорците, което още повече влоши настроението и на двамата.