Хелм задмина една кола и влезе в поредния завой, като замислено разтъркваше подутото си ухо.
По същото време Куейд влизаше в хотелската стая. Стаята изглеждаше точно така, както си я бе представял, тоест не се отличаваше с нищо особено. Тънки пластмасови стени го деляха от съседните стаи. Без да напряга слух можеше да чуе какво става там — тракаха чаши, някой крещеше, от другата страна изглежда играеха на покер, шум от телевизия, ритмично скърцане на легло. С други думи — това бе идеалното място за човек, който търси убежище от преследващите го убийци.
Но едва щом спусна отдавна непраните пердета и видеофона иззвъня. Куейд го загледа мълчаливо. Кой би могъл да го търси тук? Може би беше грешка, или търсеха предишния наемател? Ако е така, по-добре ще е да вдигне слушалката и да отговори с престорен глас, скривайки себе си. Но ако…
На четвъртото позвъняване Куейд пристъпи встрани от екрана, за да не го виждат, и натисна бутона за приемане. Чакаше мълчаливо. Реши с каквото име го потърсят, с такова да се нарече. Той хвърли кос поглед на екрана, като внимаваше да не застане пред камерата.
На екрана се виждаше ръка, закриваща отсрещната камера. Ето че и другият не искаше да го видят!
— Ако искаш да живееш не затваряй видеофона — проговори приглушен мъжки глас.
Това никак не приличаше на погрешно набиране! Куейд замръзна в очакване на продължението. Всякакво желание да прекъсне връзката се бе изпарило мигновено.
— В тялото ти е имплантиран индикатор, който им предава непрестанно твоето местонахождение. Ако не направиш точно това, което ти кажа, след три минути ще щурмуват вратата на стаята.
Без да излиза пред екрана, Куейд протегна ръка и затършува из дрехите за индикатора. Какъв глупак е бил само да не се сети по-рано за това!
— Не го търси там. В черепа ти е.
Куейд се спря изумен.
— А ти кой си? — очевидно събеседникът му знаеше с кой си има работа.
— Това няма значение. Намокри една кърпа и я увий около главата си. Това ще приглуши сигнала. Не е кой знае колко мощен.
— Как ме откри? — да рискува ли да го приеме за приятел? И защо ще му трябва на врага да го предупреждава?
— Съветвам те да побързаш.
Куейд затърси с очи умивалника, после изтича при него, без да се крие от камерата. Изглежда момента не беше подходящ за това.
— Така ще спечелиш малко време — продължи тайнствения събеседник. — Вече няма да могат да те следят.
Макар че се чувстваше като глупак, Куейд намокри една кърпа и я уви около главата си. Успя да оформи нещо като чалма, но по гърба му се стичаха тънички струйки вода.
Насочвани от сигнала на индикатора, имплантиран в черепа на Куейд, двамата преследвачи бяха вече близо. На екрана картата на квадранта се смени с детайлна карта на района, после на улицата. Изведнъж червеният сигнал избледня.
— Дявол да го вземе! — изруга Рихтер.
— Какво има? — попита Хелм.
Рихтер трескаво въртеше копчетата пред себе си, след това блъсна по апарата с юмрук.
— Изгубихме го!
Но как бе възможно това? Може би в момента се къпе. Рихтер знаеше, че водата може да екранира сигнала. Той стисна юмруци от безсилен гняв. По природа не беше търпелив човек, но щом се налага ще чака. Куейд няма да изкара нощта под душа, а веднъж излезе ли…
Хелм не откъсваше поглед от пътя.
Куейд наново нави кърпата, но все още във врата му се стичаха капки.
— Добре е така — обади се човекът от видеофона — а сега погледни през прозореца.
Куейд отиде до прозореца и предпазливо повдигна крайчеца на пердето. След това надникна навън. Улицата беше само на няколко метра под него — хотелът не бе небостъргач.
— Виждаш ли видеофонната будка пред бара отсреща? — продължи непознатият.
Куейд вдигна поглед към бара отсреща и будката точно пред вратата. Към него гледаше мустакат наемен войник, стиснал в ръка лекарско куфарче.
— Ти ми даде това куфарче — каза войникът.
— Аз съм ти дал това куфарче?
— Оставям го на пода на будката — продължи войникът. — Ела си го вземи и после изчезвай колкото се може по-бързо.
Куейд видя, че човекът се готви да прекъсне линията.
— Почакай!
Войникът спря. Очевидно и той бързаше да се махне оттук.
— Какво искаш? — запита нетърпеливо той.
— Кой си ти? — необходимо му бе да узнае името на своя тайнствен помощник. Хората, в които доскоро вярваше се бяха оказали негови смъртни врагове. Този човек може би беше единствения му истински приятел. Куейд трябваше да узнае кой е той.