Войникът се поколеба за миг, след това изглежда взе някакво решение.
— Бяхме приятели от Агенцията, там на Марс. Ти ме помоли да те открия, ако изчезнеш. И ето ме тук. Сбогом.
— Чакай! — извика отчаяно Куейд. — Какво правех аз на Марс? — но видеофона мълчеше и човекът бе изчезнал. Куейд блъсна яростно рамката на прозореца, докато пъргавата фигура на неговия доскорошен събеседник се скриваше в уличната тълпа. И все пак, това което научи от него беше безценно. Ако наистина е работил в Агенцията и я е напуснал…
Сега не беше време за това. Той изхвърча през вратата и се втурна по коридора, като придържаше с ръка мократа чалма на главата си.
Рихтер и Хелм завиха и навлязоха в тясната, старомодна уличка. Дъждът продължаваше да плющи по покрива на колата. Гумите затъваха в дълбоките локви. Рихтер блъсна с ръка апарата за следене, но и това не помогна. „Тук някъде е“ — мислеше си той. „Подушвам го“. Той отново стовари юмрук върху кутията на апарата. Екрана остана празен.
Хелм мълчеше. Цялото му внимание бе концентрирано върху шофирането.
Хотелът остана зад гърба му. Куейд се огледа с напразна надежда да зърне още веднъж войникът, който му бе помогнал, но от него нямаше и следа. Проклятие! Може би непознатият му бе спасил живота, кой би могъл да каже в този миг? Трябваше ли да му се довери така лесно? Ами ако това е било само трик, за да го изкарат на улицата, където ще е по-лесно да го застрелят? Не че в това имаше много логика, но каква логика въобще можеше да се търси в цялата тази ужасна бъркотия?
Да не забравя куфарчето. Възможно е в него да се крият отговорите на измъчващите го въпроси. Затича се към будката, но една старица го бе изпреварила и държеше куфарчето в ръце.
— Извинете ме, мадам — рече Куейд. — Но куфарчето е мое.
Старицата го погледна кисело.
— Не виждам името ви отгоре — сопна се тя.
Куейд хвана края на куфарчето и го притегли внимателно към себе си.
— Остави ми го един приятел — вежливо й обясни той.
Старицата изглежда не желаеше да се раздели с придобивката си.
— Я пускай! — извика му тя.
Куейд дръпна по-силно куфара.
— Моля ви, мадам. Куфарчето ми трябва.
— Като ти трябва намери си друго! — отвърна тя и прегърна обекта на спора с две ръце. — Как не те е срам, бик такъв, да се отнасяш по този начин с една възрастна дама! — наоколо се събра малка тълпа, жадна да погледа безплатната забава.
Куейд почувства, че е в задънена улица. Не искаше да причини болка на старицата, но пък от друга страна разбираше добре, че е жизнено важно час по-скоро да изчезне оттук и то с куфарчето в ръка. Той го дръпна рязко и от сътресението, пешкирът за малко да падне от главата му.
— Извинете, мадам — поклони се Куейд. — Приемете искреното ми съжаление за случилото се — после се обърна и побягна. Гласът на старицата прокънтя в ушите му.
— Върви на майната си, простак такъв!
Войникът проследи тази сцена от един тъмен вход. Той задържа дъх, докато Куейд се гърчеше в неудобство пред старицата и после въздъхна облекчено, като го видя как издърпва куфарчето и се отправя надолу по улицата. С този човек бяха преживяли много премеждия както тук, на Земята, така и на Марс. Неведнъж човекът, който се наричаше сега Куейд, бе спасявал живота му. Всъщност, именно той го бе завербувал да работи за Агенцията. Войникът не беше сигурен дали трябва да проклина, или да възхвалява това свое решение.
Замисли се за това колко се е променила атмосферата в Агенцията от времето, когато постъпи в нея. Първоначалния замисъл е бил да се създаде специална служба към Северния блок за шпионаж и контрашпионаж, която да събира сведения и да държи под око всички сили, които биха могли да представляват заплаха за правителството на Северния блок.
След това за шеф на Агенцията бе назначен Вайлъс Кохаген. Под негово ръководство Агенцията не само влезе в дирите на всички вражески групировки, но и постепенно ги погълна. За целта, Агенцията получи финансова и морална подкрепа от най-различни правителствени организации. Всъщност, до известна степен тези организации също се бяха превърнали в неотменима част от Агенцията. Кохаген единствен можа да прозре смисъла от съществуването на подобна могъща организация и което бе още по-важно — той успя да я запази невидима за възможните политически противници вътре в правителството. Така никой не постави под въпрос съществуването на Агенцията просто защото никой от политиците не знаеше за съществуването й. А когато най-сетне узнаха беше твърде късно.