— Пак ли сънува нея? — запита почти грубо Лори.
Ох-ох. Дали не ловеше мислите му с антена? Почувства се виновен, че мисли за друга жена, когато при него е Лори — създание, за което би мечтал всеки мъж. Но и интересът на Лори към онази, другата, бе не по-малко странен.
Реши да се преструва на глупак.
— Кой?
— Сам знаеш — Лори вдигна глава и го загледа с невинен поглед. Очевидно и тя бе решила да играе по същите правила. — Момичето с… — тя сви шепи в комичния жест за големи гърди.
Той се усмихна.
— О, тази ли? — като че ли Лори не беше от същия отбор.
Но тя не се даде така лесно.
— Е, беше ли с нея?
Той се разсмя.
— Не е ли странно? Да ревнуваш от сън! — но вътре в себе си почувства странно вълнение, сякаш нейната ревност превръщаше в реалност рожбата на неговото въображение.
Лори го сръга в корема и се извърна. Той посегна да я сграбчи, но тя се дръпна рязко. Така беше, в милувките им винаги присъстваше и грубостта, макар той винаги да се стараеше да не отвръща.
— Не е смешно, Дъг — рече тя, спуснала крака от леглото. — Пусни ме! Сега вече и гравитацията беше на нейна страна, пуснеше ли я, щеше да падне на пода. — Почти всяка нощ си на Марс.
Права беше!
— Но всяка сутрин се връщам — отвърна неуверено той. Изведнъж осъзна, че тази грубост във взаимоотношенията им може да е подсъзнателен израз на страстта му към жената от сънищата, за която Лори се досещаше.
Най-сетне успя да я дръпне при него в леглото. Вече бе завладяла напълно вниманието му, за което жадуваше от самото начало. Двамата се сборичкаха, тя гъвкаво се извърна и обхвана главата му с крака в ножица. Той притисна ръцете й към леглото и се опита да я целуне. Тя извърна глава за да избегне устните му.
Играта очевидно загрубяваше.
— О, Лори, не бъди такава! — възропта той, разтвори ножицата й и мушна ръка между краката й. — Ти си момичето, на моите мечти!
Лори ненадейно престана да се съпротивлява. Тя го погледна с премрежен поглед.
— Наистина ли? — ножицата се разтвори още.
— Разбира се — вече вярваше в думите си. Борбата сякаш бе довършила онова, което започна с милувките и той я желаеше.
Едва ли това би могло да остане скрито от нея. В края на краищата тя беше в непосредствен контакт с едно съвсем определено място. Тя го обви с дългите си, атлетични крака и го привлече към себе си. Куейд я целуна.
— Ти си като бик… — страстно прошепна тя.
Той се изсмя. — Е, нали знаеш какво я чака кравата, като й се качи бика?
— Крава ли? — възкликна тя с престорена обида. — Да си виждала някоя крава да прави това? — тя го възседна, притисна се към слабините му и с едно рязко движение захвърли нощницата си настрана. Сигурно притежаваше най-красивото тяло на света. И го знаеше. — Или пък това? — тя разклати предизвикателно гърди, а тазът й се залюля в страстен танц. — Или това? — тя се хвърли върху него и го обсипа с целувки. Устните й пърхаха по лицето, шията и тялото му и го изпълваха с възторг.
— Вярно — призна той. — Кравите, които познавам знаят само да пасат и да чакат да им се качиш.
Тя вдигна глава и в погледа й блеснаха насмешливи пламъчета.
— И колко крави всъщност познаваш?
— Само една — усети как по тялото й се сгърчи от напрежение. — И тя не е нищо повече от сън.
Лори се отпусна. Очевидно бе доволна от завършека. Той бе сравнил с крава момичето от сънищата си, а не нея. Тя отново поднови милувките. Явно не възнамеряваше да чака развитието на любовната сцена, а смяташе да играе активна роля в нея и това му харесваше. Той постави ръце на бедрата й и почувства как се напрягат, как се търкат о него, как го предизвикват да продължи по пътя, по който е поел.
Той се претърколи върху нея. Тя изпищя, сякаш я насилваха, но миг по-късно се надигна и го целуна. Възбудата му пламна с пълна сила. Лори затанцува с тяло, ала играеха само вътрешните й мускули. Езикът й се впи в устата му и се завъртя бясно, сякаш дирижираше целия вътрешен оркестър. О, да — тя не беше крава, но той наистина се чувстваше като бик.
Дори в този миг, в главата му продължаваше да се върти образът на жената от сънищата и той жадуваше да стисне нея в прегръдките си. Куейд затвори очи и се съсредоточи върху тази мисъл. Чудеше се какво ли не е наред с него.
ТРЕТА ГЛАВА
СЪНЯТ
Като всяко друго нещо и това си имаше край. Лори стана от леглото и отиде да се къпе — ужасно държеше на външния си вид, а сега косите й бяха в пълен безпорядък, червилото по устните й беше размазано имаше и поражения на други места. И все пак — Лори е жена и половина! Зачуди се как обикновен човек като него е имал късмет да се ожени за такава жена?