Куейд се излежава, докато Лори се появи от банята с мокро, блестящо тяло, след което бързо се мушна под душа. Тялото му се чувстваше чудесно, както след всяка подобна страстна схватка с Лори, но в душата му все още цареше смут. Сънят беше толкова реален! Просто не можеше да го изхвърли от мислите си, колкото и да се мъчеше.
Той се измъкна изпод душа, изсуши се и навлече работническите дрехи. Не беше нито някакъв очилат професор, още повече бизнесмен с натъпкан портфейл. Обикновен строителен работник. Е, вярно, в работата го биваше, но едва ли би могъл да се нарече изгодна партия. И въпреки това Лори се бе омъжила за него и любовта й изглеждаше непокътната от годините съвместен живот. Нямаше нищо загадъчно в начина, по който го привличаше — тя бе в състояние да очарова всеки мъж. Но с какво я привличаше той? Наистина, имаше мускулесто тяло и това й харесваше, но положително би могла да намери не един мъж с мускули, пари и власт. Какво я бе накарало да се задоволи с толкова малко? И какво караше него — най-щастливия човек на света, да сънува всяка нощ тази измислена жена? В най-добрия случай това беше някаква перверзия, в най-лошия — душевно разстройство.
Не за първи път го измъчваше този въпрос. Двамата обитаваха съвсем различни светове. Той беше строителен техник, специалист в подготовката на строителни площадки и работеше с представители на низшите класи, заедно с които участваше в разчистването на стари обекти, за да бъдат издигнати на тяхно място нови. Всъщност, не бе стигнал много по-далеч от баща си, който прекара живота си на подвижна преса. Не че някога е мечтал за нещо повече — беше горд, че е тръгнал по стъпките на баща си. Обичаше работата си, а и го биваше в нея — справяше се поне два пъти по-бързо от останалите с възложените задачи, но и това едва ли го правеше изгодна партия за красавицата Лори. Е, да, имаше мускули и това й харесваше, но не беше нито очилат професор-интелектуалец, нито пък червив от пари бизнесмен, нищо повече от един обикновен строителен работник.
А Лори? Лори беше любимата дъщеря на един известен рекламен бос. Спомни си деня, в който се запознаха, беше преди осем години. Куейд работеше по събарянето на един грохнал стъклено-бетонен небостъргач, на чието място щяха да вдигнат модерен пласплексов бизнес център. Строителната площадка беше в непосредствена близост с финансовия център и по цял ден Куейд се забавляваше да зяпа заможно облечените минувачи, свръхмодерните планеробили и дроидите-чистачи, които поддържаха изрядна чистота в района. Така поне за известно време забравяше сивотата и беднотията в работническия квартал, в който живееше.
И тогава видя Лори. Стоеше на отсрещния ъгъл на улицата и гледаше към него. Дори от разстоянието, което ги делеше, в очите й се четеше откровено възхищение. Тя страстно оглеждаше неговото запотено, мускулесто тяло. Вече бе привикнал на такива възхитено-похотливи погледи от изтупани бизнесменки, но погледът на Лори бе изпълнен с такава кипяща страст и тя не се задоволи само с това, а пресече улицата и го заговори.
Още по-изненадващо бе, че само три седмици по-късно двамата се ожениха. В началото той настояваше да живеят от неговата заплата, но постепенно Лори надделя и го накара да приеме и нейната финансова помощ. Така не след дълго напуснаха бедняшкия квартал и се преместиха в модерен, просторен апартамент в един от новите градове-кули. Лори, естествено, се чувстваше чудесно, но за него промяната бе свързана с някои затруднения. От една страна — подигравателното отношение на колегите в работата, а от друга — в новата среда той беше някак не на място.
И въпреки всичко — нямаше право да се оплаква. Апартаментът беше едно малко чудо. Той вдигна поглед към монтирания на тавана холоекран, припомняйки си еротичните сцени, които бяха заснели двамата с Лори, за да ги използват като вълнуващ фон на някоя изпълнена със страст нощ. Помисли си за сладката отмора в стаята за отдих и масаж, където след тежкия работен ден вибраторите и душоструйките прогонваха и последната капчица умора от изстисканите му мускули, от тялото му се вдигаха облаци пара, която в миг изхвърляха навън въздушните помпи. Социалната страна на новия му живот може и да беше неприятна, ала не можеше да се сравни с удоволствието от физическия комфорт и лукса.
И най-вече — той имаше Лори и любовта й, която през всичките тези години бе останала непроменена. Спомни си за това как правиха любов тази сутрин, но в мислите му по странен начин се преплете сънят, който бе развълнувал съзнанието му. Куейд объркано поклати глава.