Колко реален само беше този сън! Просто не можеше да си го изхвърли от главата, независимо че му се струваше ужасно глупав. Не ужасно — сънят бе неописуемо глупав. И защо трябва човек като него, по-щастлив от всички мъже на света да сънува друга жена, когато си има Лори? В най-добрия случай — това бе някаква перверзия, в най-лошия — белег за душевно разстройство.
Лори излезе от банята, Куейд плъзна поглед по стройното й тяло и отново се зачуди какво намира в него тази жена-богиня. Той сви неразбиращо рамене и скочи към банята. Нямаше да има време за вибромасаж, един горещ душ щеше да свърши работа. Изкъпа се набързо, изсуши се на въздушните помпи и навлече работните дрехи.
Лампите в кухнята вече горяха, по предварително зададената програма. Куейд пусна един портокал в сокоизстисквачка и докато чакаше да бъде приготвен сутрешния му сок, изсипа в смесителя няколко пакетчета полуготов протеин, две яйца, купичка брашнено желе и шепа ситно накълцани зеленчуци. Отгоре добави готовия сок, затвори смесителя и го включи, наблюдавайки през прозорчето как хранителните съставки се превръщат в една обща маса под въздействие на високоскоростните вибрации. На устните му се появи иронична усмивка. „Е, добре“ — помисли си той — „след като Лори ме обича заради тялото ми, ще се постарая да го поддържам във форма. И най-вече — трябва да се помъча да забравя този отвратителен сън“.
Макар че се изкъпа преди него, Лори още не бе приключила с обличането. Да се облече, за него бе работа за миг — панталона от вчера, нова риза, ботуши. Нейния тоалет на пръв поглед изглеждаше дори по-лесен за обличане — но в действителност беше нещо като произведение на изкуството и изискаше подобаващото му се уважение. И в края на краищата — тя държеше много повече от него на външния си вид. Само прическата й отнемаше много повече време, отколкото цялостното му обличане.
От стената, говорителят четеше последните новини, но Куейд не му обърна внимание. Той отпи от чашата с готова смес и зарея поглед през прозореца към хвърчащите из въздуха планеробили, свръхскоростните влакове, които се носеха по магистралите и всички тези забързани за работа, пълни с енергия мънички хора. Не след дълго и той ще се смеси с тях. Помисли си колко щеше да е скучен живота, ако я нямаше Лори — и наистина, вън от нея той бе ужасно скучен. Знаеше добре цената си — мускулест празноглавец, получил от живота повече, отколкото заслужава.
Видеоновините продължаваха да кънтят из стаята: "Съобщение от фронта. Тази сутрин космически сателит на Северния блок е подпалил корабни хангари в Бомбай и градът е обхванат от пламъци. Очаква се броят на жертвите да надхвърли десет хиляди. В изявление по телевизията, Председателят на Северния блок защити атаката, като определи оръжията с космическо базиране за „единствената ни защита пред превъзхождащия ни многократно в числено отношение Южен блок“. Настъпи кратка пауза, докато на екрана се редяха сцени от разрушение град. Подобни съобщения бяха солта и хляба на видеоновините. Куейд дори не си направи труда да погледне. Представи си подобна гледка зад неговия прозорец, ужасени, обгазени хора, които залитат и се препъват един в друг, но продължават да бързат за работа. Планеробили, загубили контрол избухват в пламъци, влачещи се по скоростните ленти трупове. Картината му се стори ужасно реална — имаше нещо в този град, някакъв дяволски повик към насилие и разрушение.
„… по данни на астрономите, които не могат да определят точните характеристики на тези нови звезди“ — продължаваше говорителят с неизменната си усмивка. Всички знаеха добре що за стока са учените! „Както изглежда, новооткритите звезди не отговарят на нито една от досегашните представи. Някои от тях избухват в Нови, а други в Свръхнови звезди и все още учените не са в състояние да определят вътрешния механизъм на този процес. Но с разработения през последните няколко години метод за детайлен свърханализ беше определено, че шест от звездите въобще не е трябвало да избухват или така поне твърдят астрономите — говорителят отново се усмихна — така че, захващайте се отново за работа, момчета!“
Да, всеки път, когато фактите не съвпадаха с предварително създадената теория, учените запретваха ръкави и набързо стъкмяваха нова теория. Все някога ще създадат и такава, която да съвпадне с обективната реалност. В края на краищата — звездите не се превръщаха в Нови току-така.
„… съобщение за нови стълкновения на Марс, където предишната нощ…“
Куейд се извърна и впери поглед в екрана. Телевизорът обхващаше цялата стена, между кухнята, хола и всекидневната и беше най-доброто което можеха да си позволят, макар и не три-измерен. Екранът беше разделен на множество сектори, в които паралелно вървяха прогноза за времето, новини, борсови известия, мониторинг на входната врата, развлекателна детска програма тип „бавачка“, еротично шоу за самотни стари мръсници, полезни съвети за домакините и един канал със стари видеофилми. Куейд игнорира останалите без особена мъка — още от дете той и всички останали граждани се учеха да изключват от съзнанието си девет десети от това, което става около тях и да се концентрират само върху интересуващото ги. Всяка от различните секции би могла да бъде увеличена до размерите на целия екран, но усилието не си заслужаваше — човешкото око и ум бяха най-добрият селектор. Пък и нерядко отделните членове на семейството искаха да гледат различни програми и подобен навик спестяваше неизбежния конфликт.