— Заклещил се е, а? — ухили се мрачно Куейд. — В такъв случай май сме го хванали за топките.
— За топките ли? — попита тя като му хвърли кос поглед.
— Или каквото има там. Я да видим дали ще му хареса ако си поиграем малко с него.
Куейд завъртя рязко кормилото, първо наляво, после надясно и машината зад тях се залюля в тесния тунел. Бени безпомощно се мяташе в кабината и при следващото залюляване къртицата се блъсна в стената. Той с мъка се удържа и натисна с всичка сила спирачката. С ужасяващо скърцане свредела се отдели от плячката си и землекопната машина забоде колела в меката пръст на тунела.
— Трябва да ти призная, че играта ужасно ми се понрави — обади се Мелина.
Куейд остана невъзмутим. Далеч зад тях, Бени правеше отчаяни опити да извади забитата си машина, задните колела буксуваха с пълни обороти. Най-сетне тежката бронирана кола потегли назад, заби се в отсрещната стена и после възобнови преследването.
Тунелът напред не беше осветен. Куейд включи светлините и видя, че мястото е достатъчно широко за обратен завой. Той изключи фаровете и завъртя кормилото.
— Какво ще правиш? — попита разтревожено Мелина.
— Да видим как ще му се понрави, ако ние го боцнем — рече със стиснати зъби Куейд. — Дали ще му хареса неговото собствено лекарство.
Той завърши обратния завой и даде газ, с все така изгасени светлини. Машината на Бени се появи иззад ъгъла и се понесе перпендикулярно на техния курс. Фаровете на къртицата хвърляха призрачни отблясъци по стените на тунела.
Куейд натисна газта и запали светлините. Пред него блесна дясната страна на машината на Бени.
Куейд освободи свредела и го пусна да се върти. След това се прицели право в кабината.
— Сега ми падна — извика яростно той.
Фаровете осветиха тесния люк, зад който блестяха разширените от ужас очи на Бени, който едва сега бе видял приближаващата се опасност. Той се опита да избегне таранния удар като даде газ, но беше закъснял. Свределът се заби в тънката стена на кабината и я прониза сякаш минаваше през хартия. В миг Бени се превърна на ситно накълцано месо, което се полепи по стените на машината.
Куейд продължи да натиска педала, докато заби машината на Бени в насрещната стена. През вентилационните отвърстия се посипа прах и пясък. От страшния удар къртицата се разтресе и заскърца пронизително.
Нищо друго не му оставаше, освен да продължава напред. Стената на тунела се пропука. Куейд стискаше здраво кормилото и се молеше да не заседнат. Имаха късмет — стената се оказа тънка и зад нея имаше празно пространство.
— Дъг! — извика Мелина като гледаше ужасено пред себе си.
Едва сега Куейд осъзна, че късметът не е бил на тяхна страна. Отпред нямаше нищо. Бяха прокопали тунел към бездната на чуждоземния реактор!
Той настисна с всичка сила спирачката. Землекопната машина забоде нос в прокопаното отвърстие и започна да се плъзга към бездната. Разкъсаната от свредела на Бени задна стена опря в тавана и забави за миг падането.
— Скачай! — извика Куейд и скъса колана на седалката.
Двамата излетяха един след друг през тясната врата и се вкопчиха в металното скеле, което стърчеше от стената. Само секунда по-късно огромната машина полетя надолу в тъмните дълбини.
Но защо не се задушаваха? В бездната от неговите сънища цареше вакуум — и двамата бяха използвали скафандри, когато проникваха в нея през шахтата. Нима би могъл да забрави мъчителния опит да целуне Мелина през полупрозрачния шлем! А тук имаше въздух — значи реакторът беше херметически затворен.
Още една невидима преграда между него и познанията на Хаузър падна в този момент — той си „спомни“, че централния сектор на реактора е херметизиран по нареждане на Кохаген, за да могат в него да се извършат разширени научни проучвания. Все пак Кохаген действаше предпазливо при изучаване на реактора, инак досега всички да са изгорели в адското пъкло на поредната Нова. Херметизацията за щастие не бе повлияла на реактора — в края на краищата нали в резултат от неговата работа, на планетата щеше да се появи атмосфера. Хаузър и Мелина бяха посетили нехерметичната и неизследвана досега от Кохаген част — за да открият каква невероятна тайна крие в себе си извънземния комплекс. Реакторът, който бе привлякъл вниманието на Кохаген не беше нищо повече от върхът на айсберга, в чиято сърцевина Хаузър бе успял да проникне.
Увиснали на скелето над бездната, двамата се залюляха докато си поемат дъх, след което се изкатериха отгоре му и се вгледаха в здрача под тях.
— Прав си — прошепна с възхищение Мелина. — Никога не съм виждала подобно нещо. Поне десет пъти по-голямо е от всичко, което бих могла да си представя и…