Куейд затвори вратата. Асансьорът се понесе нагоре с шеметно ускорение. Куейд и Мелина се прегърнаха облекчени.
— Не знаех, че са успели да пуснат част от съоръжението на извънземните — отбеляза той. — Сигурно има авариен източник на енергия, или пък те са прокарали от колонията. Кохаген трябва да е страшно заинтригуван от артефакта.
— Млъкни и ме целуни — прекъсна го Мелина и вдигна лице към неговото.
Изведнъж очите й се разшириха и тя замръзна в прегръдката му. Сега пък какво имаше?
Над главата му се чу тихо шумолене и той също погледна нагоре. Една от плоскостите на тавана бавно се плъзгаше встрани. Рихтер се бе скрил на покрива на асансьора! Дулото на пистолета му вече се подаваше през тясната цепка. Гръм разтърси помещението. Куршумът се заби в стената само на сантиметри от главата на Куейд.
Куейд отблъсна Мелина, забравил за романтичното си настроение и извади своя пистолет. Мелина последва примера му и двамата откриха огън, но куршумите рекошираха в металните плоскости на покрива. Двамата спряха — можеха да загинат от собствените си рикошети.
Рихтер ги беше надхитрил. Той бе разпръснал войниците за да им отвлече вниманието, а през това време е приготвил засадата на покрива. Знаел е, че Куейд рано или късно ще победи в играта на криеница и след това неминуемо ще се появи тук. За разлика от тях той беше в безопасност. Рихтер положително ставаше все по-умен.
Куейд и Мелина започнаха странен танц под куршумите, като се стараеха да не спират нито за миг. Но това бе трудна игра. Бяха като риби във варел. Рихтер продължи стрелбата и един от куршумите засегна Куейд по рамото.
Трябва да направят нещо и то час по-скоро. Куейд подпря вратата с рамо и тя се разтвори. Двамата се вкопчиха в стените от двете страни на асансьора и запълзяха нагоре. Рихтер усети какво го заплашва и започна да стреля над ръба на покрива. Куейд и Мелина отвърнаха на огъня. Тук, от външната страна Рихтер вече не беше защитен от металните плоскости и трябваше да се крие за да не го уцелят.
Един от куршумите просвири над главата на Мелина, тя се дръпна, загуби равновесие и се залюля над бездната, вкопчена с две ръце в асансьора, докато пистолетът й се носеше надолу.
Рихтер насочи дулото към Куейд. Куейд напъна мишци, изхвърли се нагоре и го сграбчи за ръката. В този момент погледът му се плъзна в посоката, в която се носеше асансьора. Над рамото на Рихтер се виждаше следващата платформа, която се приближаваше шеметно към тях. Всичко, което се подаваше встрани от кабината щеше да бъде гилотинирано! Куейд беше като добиче, което гледа в кланницата към спускащия се нож. Рихтер проследи погледа му и мигновенно оцени обстановката. Устата му разцъфна в зла усмивка.
Куейд направи опит да се изкачи на покрива при Рихтер, но Рихтер го блъсна обратно. Куейд успя да сграбчи и другата ръка на Рихтер и увисна над бездната. Само след няколко секунди ръцете на двамата щяха да бъдат отсечени.
Рихтер осъзна това и с всички сили се дръпна назад, с което помогна на Куейд в онова, за което допреди миг му беше попречил — да се изкачи на покрива. Последното нещо, което би направил на този свят бе да спаси живота на Куейд, но нямаше как — в противен случай трябваше да се прости с ръцете си. Куейд успя да издърпа краката си на косъм от падащия ръб на платформата.
Почти в същия миг Мелина се хвърли на пода на кабината като се размина на милиметри със страшната гилотина.
Кохаген стоеше пред контролната стая на извънземния комплекс и наблюдаваше как сапьорите минират обекта. Колко надежди само бе влагал в артефакта, а сега трябваше да го унищожи. Но нима трябваше да позволи да му бъде отнет монопола върху въздуха?. Освен това, Куейд може да е раздрънкал наученото пред бунтовниците, а само Господ Бог би могъл да каже със сигурност дали всички тези отрепки са били избити при схватката в катакомбите. Онази мръсна бунтовничка е повлияла на Куейд да мине на тяхна страна, а тя е в състояние да разгласи тайната на много хора. Затова по-добре ще е ако унищожи комплекса сега, преди да се появят разни псевдопатриоти, изпълнени с възвишени идеи. Монополът е доста несигурна работа — загубиш ли го веднъж, никой не знае дали пак ще суемееш да си го върнеш. Идеята за свободен въздух е ужасно привлекателна за всякакви минали и бъдещи терористични групи. Крайно време бе да се постави точка на всичко това и то по единствения сигурен начин — като се премахне източника на тази вероятност. Глупаво беше от негова страна да отлага толкова дълго това важно решение, но донякъде го възспираше недалновидното поведение на земното правителство, което държеше артефакта да бъде запазен и изследван от учените. Съвсем скоро ще имат възможност да идват когато си искат в Пирамидната мина и да се любуват на прекрасните останки от извънземния комплекс. Край на глупавите идеи за свободен въздух. Властта му ще е по-здрава от всякога.