— Глупости! — отвърна Рихтер. После се залюля и удари Куейд в главата.
И този път Куейд успя само да намали силата на удара, но не и да го избегне. В ушите му проехтя камбанен звън.
— Помисли малко, тъпак такъв! — извика той. — Изпусна ли въжето, то ще се преметне през стрелата и ти ще полетиш след мен!
Рихтер погледна нагоре и най-сетне осъзна, че Куейд е прав. Този път той се залюля край него без да го ритне. В гнева си не беше забелязал опасността, на която излагаше и двамата, нито пък имаше някаква представа как да се спасят. Толкова по-добре.
Куейд сграбчи крака на Рихтер и бързо завърза края на въжето около обувката му. Рихтер яростно се съпротивляваше.
— Какво, по дяволите правиш?
Куейд се покатери по въжето и обисипа на свой ред Рихтер с удари и ритници. Рихтер беше направо шокиран от ненадейната атака.
— Спри! — извика той. — Глупак такъв! — точно както Куейд преди малко.
Куейд продължи да блъска Рихтер, който се защитаваше, но не смееше да нападне. В един миг на отдих той посочи надолу и извика:
— Падна ли и ти ще паднеш!
— Грешиш — отвърна Куейд. Той замахна и удари Рихтер право в лицето. Рихтер изпусна въжето и тъй като кракът му беше завързан, полетя надолу с главата. При това въжето отново се приплъзна, но този път Куейд беше този, който се издигна нагоре към стрелата.
Куейд протегна ръка и сграбчи приближаващата се стрела. След това погледна надолу и извика на поклащащия се Рихтер:
— Ще се видим на празненството, приятелче.
Рихтер направи опит да отвърне нещо, но страхът беше парализирал ума му. Той разбра, че е бил изигран.
Куейд разтвори пръсти и пусна въжето.
— Пълен напред! — извика той.
Въжето изплюща и изчезна, заедно с летящия право надолу Рихтер. До ушите на Куейд долетя предсмъртния му вик.
Куейд се огледа в търсене на изход. Трябваше да побърза — някъде горе Кохаген сигурно привеждаше в изпълнение пъкления си план за унищожаване на реактора — и заедно с него на цялото човечество.
В командната стая на реактора Кохаген и хората му привършваха с приготовленията си. Помещението беше изсечено в скала, покрай стените имаше наредени най-различни системи и пултове, точно както в картината, която Куато бе събудил в паметта на Куейд. Тук, отгоре, масивните колони се бяха превърнали в тънки прътове. През кварцовия покрив блестяха лъчите на далечното слънце. Едната стена беше изрисувана с йероглифи и в основата й грееше металното полукълбо.
Войниците разполагаха експлозивите в различни части на стаята, прокарваха между тях кабели и пробиваха дупки с пневматични чукове, за да поставят допълнителни взривове в стените. Шумът беше оглушителен.
Един от сапьорите се извърна, когато неочаквано някой го потупа по рамото. Беше Мелина. Той я погледна изумен.
Куейд изскочи зад него, сграбчи пневмочука и го заби в гърдите му.
Работещият наблизо войник видя какво става и вдигна своя чук. Едва ли предполагаше че пневмочука е оръжие на избор за Куейд.
— Надявам се, че не ви досаждам? — попита Куейд и го прониза със своя чук, него и идващите на помощ отзад двама войници. Това дори не го забави по пътя към блестящото полукълбо.
Кохаген видя какво става, сграбчи детонатора и се скри.
Мелина изтръгна пистолета от ръцете на един от пронизаните войници. После се огледа.
Едър сапьор се прокрадваше зад гърба на Куейд, готов да го прониже със своя пневмочук. Мелина вдигна оръжието и го простреля във врата.
Кохаген свърза кабела към детонатора.
Непосредствено пред кълбото Куейд бе пресрещнат от друг сапьор. След кратка схватка сапьорът падна с пронизани гърди. Куейд захвърли ненужния вече пневматичен чук, наведе се и изтръгна детонаторите, забити около кълбото. После ги захвърли настрана.
Тъкмо посегна към релефното изображение на човешка ръка и зад него се разнесе гласът на Кохаген:
— Съжалявам, Дъг. Не мога да ти позволя да го сториш — Куейд бавно се извърна. Кохаген стоеше стиснал в ръка детонатора. Той му махна да се отдалечи от пулта. Куейд трябваше да се подчини.
— Стартираш ли системата веднъж, реакцията ще обхване всички залежи от турбиний под повърхността — каза Кохаген. — Марс ще се превърне в гигантски вулкан. Ето защо извънземните никога не са го включвали.
— Нищо не разбираш — опита се да го разубеди Куейд.
— А ти разбираш ли? — попита със сарказъм Кохаген. — Ето го великия Дъг Куейд — идва да спаси планетата! Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но само след трийсет секунди великия Дъг Куейд ще бъде мъртъв. След това ще взривя това проклето място и ще съм навреме у дома за празничната вечеря.