Кохаген въздъхна и поклати тъжно глава. Помисли си за времето прекарано с Хаузър, за усилията, които бе положил, за да го превърне в най-могъщото оръжие на Агенцията. Спомни си плановете, които бяха кроили двамата, за да се справят с бунтовниците. Хаузър беше толкова приятен събеседник. Той бе най-близкия приятел, който Кохаген някога е имал. Щеше да му липсва.
— Не исках всичко да свърши по този начин — въздъхна отново той. — Честно казано, бих предпочел тук да е Хаузър. Но не. Защо ти трябваше да оставаш Куейд!
— Аз съм Куейд.
— Ти си нищо! — извика Кохаген, разгневен, че пред него стои човекът, заел мястото на неговия приятел. — Ти си една глупава, ходеща програма. Аз те създадох — създадох сънищата ти, спомените, твоите патетични амбиции. Можеше да си някой друг — продължи подигравателно той. — Можеше да си истински. но вместо това, предпочете да си останеш един сън — Кохаген измъкна от джоба пистолет, без да изпуска стиснатия в другата ръка детонатор. Той вдигна пистолета. — Ето че идва края на този сън.
В каменната стая проехтя изстрел. Ударен в рамото и ръката, Кохаген падна назад. Изправена до вратата на асансьора Мелина продължаваше да стиска димящия пистолет. Куейд се хвърли да изтръгне оръжието от Кохаген и в същия миг видя, че той все още стиска детонатора. „Не — помисли си Куейд — сигурно блъфира.“ Кохаген обичаше живота не по-малко от всеки друг. Едва ли би взривил зарядите, това неминеумо ще означава и неговия край.
Кохаген сякаш прочете тези мисли в очите му. Той се усмихна злобно. И включи детонатора.
Стаята се разтърси от страшен взрив, почти всички уреди, с изключение на металното полукълбо, чийто заряд Куейд успя да извади, бяха унищожени. Заплахата на Кохаген не беше само блъф!
В кварцовия покрив над главите им зееше дупка, през която въздухът и най-различни дребни предмети излитаха навън. Всмукващата сила рязко се увеличаваше. В стаята се завъртя вихър от прах и отломки, който се вдигна нагоре.
Кохаген се вкопчи в една издатина на стената. Мелина беше притисната в далечния ъгъл. С неимоверни усилия Куейд се бореше с мощния въздушен поток, мъчейки се да се добере до кълбото. То единствено изглеждаше непокътнато от взрива — техния последен шанс за спасение! Колко ли още подобни експлозии би издържал реакторът, преди самия той да се взриви? Дали но’уиняните бяха предвидили някаква защита за подобни нестандартни ситуации — като земетресение, или метеоритен удар? Поне до момента съоръжението бе издържало на взривовете. А това означаваше, че все още има надежда!
Куейд сграбчи едно опънато от вятъра въже и започна да пълзи надолу по него. Куполът беше разхерметизиран, но докато свисти въздухът все още има какво да дишат. Настъпи ли веднъж тишина…
Кохаген се надигна и запълзя да му пресече пътя към кълбото. Изглежда чувстваше, че не всичко е решено.
Куейд вдигна ръка и я протегна към релефното изображение на човешка длан.
— Недей! — изкрещя Кохаген с пълни гърди за да надвие ревът на излитащия през тясното отвърстие въздух. — Ще ни избиеш всички!
Куейд се поколеба. В гласът на Кохаген се долавяше дълбока увереност. Куейд беше обхванат от внезапни съмнения. Откъде можеше да е сигурен, че изплувалите в него с помощта на Куато спомени са истински? Ами ако те също са били имплантирани? В такъв случай Кохаген може да е прав и след активиране извънземната машина да унищожи всичко живо на Марс. И отговорността за това ще носи Куейд.
Кохаген замахна и го ритна, докато продължаваше да нарежда:
— Всички! Всички мъже! Всички жени! Всички деца! — той вдигна крак и го стовари върху лявата ръка на Куейд. — Всички те ще умрат, Куейд! Всички ще умрат!
Пред очите на Куейд минаха хиляди лица — обезверени, подтиснати, загубили надежда за по-добър живот, изтерзани от вечния недоимък. Хора използвани безмилостно и после забравени от същия този, който сега пледираше за тях и се представяше за техен защитник.
Едно от тези лица сякаш застана пред него — деформираното лице на малкото дете, което бе зърнал от прозореца на таксито на Бени. Този спомен не беше имплантиран. Беше истински като болката в смазаната ръка. Какво ли бъдеще можеше да очаква това дете, докато хора като Кохаген са на власт?
Куейд знаеше отговора. Виждал го бе неведнъж — по улиците на Винъсвил. Кохаген лъжеше — за кой ли път. Кохаген си играеше с паметта му — за кой ли път. Кохаген се опитваше да го манипулира — точно както се опитваше да манипулира всички останали. Кохаген бе готов да излъже всеки и да направи всичко, само за да задържи властта си. Той ще бъде причината да загинат всички мъже, жени и деца на Марс, ако продължи да управлява.