— С Клеър ще отидем тази вечер у Фъргъс — каза той небрежно, след като взе торбата. — Ще заведем малката прислужница да помага на Марсали.
— О? Ами… забавлявайте се.
— Е, сигурно ще се забавляваме. — Фрейзър спря на прага. — Бриана реши да остане; малкият се укроти и тя не иска да го притеснява.
Роджър се взираше в него. Можеше да прочетеш всичко — или нищо — в тези скосени сини очи.
— О, така ли? — попита той. — Значи ми казваш, че ще са сами? Ще ги наглеждам тогава.
Едната червена вежда се изви.
— Сигурен съм. — Фрейзър протегна ръка и я отвори над празния леген. Чу се метално изтракване и червена искра блесна в метала. — Ще ти кажа нещо, Макензи… на дъщеря ми не ѝ трябва страхливец.
Преди Роджър да отвърне смръщен, Фрейзър го изгледа със сините си очи.
— Ти ми струваш едно момче, което обичах, и нямам причини да те харесвам заради това. — Погледна към крака му, после нагоре. — Но може да си уредим сметките — или не. От теб зависи.
Изумен, Роджър кимна, после успя да проговори:
— Разбрано.
Фрейзър кимна и изчезна така бързо, както се бе появил, остави Роджър да се взира в празната рамка на вратата.
Той вдигна резето и бутна леко вратата на хижата. Беше залостена. Дотук с намеренията да събуди Спящата красавица с целувка. Вдигна юмрук да почука, после спря. Не, не тази героиня. Спящата красавица нямаше нетърпимо джудженце в леглото си, готово да се разпищи при всеки шум.
Заобиколи малката хижа, за да огледа прозорците. Из ума му се въртяха имената на джуджетата — Сърдитко, Кихавичко. Как щяха да нарекат това? Вресливко? Смръдливко?
Къщата беше затворена като барабан, на прозорците бяха заковани намаслени кожи. Той можеше да откачи едната, но не искаше да я изплаши, като нахлуе при нея.
Бавно обиколи къщата отново. Най-разумно беше да се върне в другата и да изчака до сутринта. Тогава можеше да говори с нея. По-добре, отколкото да ги събуди сега.
Да, точно това трябваше да направи. Клеър можеше да вземе малкото ко… бебето, ако я помолеше. Тогава щяха да говорят спокойно, без да се притесняват от прекъсване, ще се разходят в гората, ще се разберат. Точно така. Значи решено.
След десет минути беше обиколил хижата още два пъти и стоеше на тревата отзад, гледаше слабото сияние през прозореца.
— Ама ти за какъв се мислиш, по дяволите? — прошепна на себе си. — За проклет молец?
Дъски изскърцаха и му попречиха да си отговори сам. Той изтича към другия край на къщата точно навреме, за да види фигура с бяла риза да се носи като призрак по пътеката към нужника.
— Бриана?
Фигурата се завъртя с лек вик от страх.
— Аз съм — каза той и видя как ръцете ѝ се притискат към бялата нощна риза, над сърцето.
— Ама какво ти става, защо се промъкваш така след мен? — попита тя яростно.
— Искам да говоря с теб.
Тя не отвърна, обърна се и тръгна по пътеката.
— Казах, че искам да говоря с теб — повтори той по-високо и я последва.
— Аз пък искам да ида до тоалетната — каза тя. — Махай се. — Затвори вратата на нужника с решителен трясък.
Той се отдалечи малко по пътеката и я зачака да излезе. Стъпките ѝ се забавиха, когато го видя, но нямаше начин да го заобиколи, освен като стъпи във високата мокра трева.
— Не трябва да ходиш още с този болен крак — каза му тя.
— Кракът ми е добре.
— Мисля, че трябва да си лягам отново.
— Добре — каза той и застана в средата на пътеката, точно пред нея. — Къде?
— Къде? — Тя застина, не се престори, че не разбира.
— Горе? — Посочи с палец към хребета. — Или тук?
— Ами…
Внимавай — каза майка ѝ; на дъщеря ми не ѝ трябва страхливец — каза баща ѝ. Можеше да хвърли чоп, но засега следваше съвета на Джейми Фрейзър и майната му на всичко.
— Каза, че си виждала брак по задължение и брак по любов. А мислиш ли, че едното изключва другото? Прекарах три дни в онзи проклет кръг, мислех. За бога, мислех. Мислех дали да остана, или да си тръгна. И останах.
— Засега. Не знаеш от какво се отказваш, ако останеш завинаги.
— Знам! А дори и да не знаех, знам много добре от какво ще се откажа, ако си тръгна. — Той стисна рамото ѝ, светлата тъкан на ризата беше груба под ръката му. Бриана бе много топла.
— Не мога да си тръгна и да живея сам, да си мисля, че съм оставил дете, което може да е мое… което е мое. — Сниши леко глас. — И не мога да си тръгна и да живея без теб.
Тя се поколеба, отдръпна се в опит да избяга от ръката му.
— Баща ми… бащите ми…
— Виж, аз не съм ти проклет баща! Нека да отговарям само за своите греховете поне!
— Не си извършил никакви грехове — каза тя с леко задавен глас.
— Да, ти също.
Тя го погледна и той видя блясък в тъмните скосени очи.
— Ако не бях… — започна тя.
— И аз ако не бях — прекъсна я грубо. — Стига вече, а? Няма значение какво си направила… или аз. Казах, че не съм някой от бащите ти и го мисля. Но ти ги познаваш по-добре — много по-добре от мен. Нима Франк Рандал не те е обичал като свое дете? Не те е приел за своя, макар да е знаел, че носиш кръвта на друг мъж, мъж, когото е имал основателна причина да мрази?
Той хвана и другото ѝ рамо и я разтърси леко.
— Нима червенокосият гадняр не обича майка ти повече от живота си? И нима не обича теб толкова, че да е готов да жертва тази любов, за да те спаси?
Тя издаде задавен звук и нещо го прободе в гърдите, но не я пусна.
— Щом вярваш това за тях — каза почти като шепот, — тогава, за Бога, защо не го повярваш и за мен. Защото и аз съм мъж като тях и се кълна във всичко свято, че наистина те обичам.
Тя бавно вдигна глава и дъхът ѝ стопли лицето му.
— Имаме време — каза той тихо и внезапно разбра защо бе важно да говори с нея сега, в тъмното. Посегна към ръката ѝ и я сложи на гърдите си.
— Усещаш ли го? Усещаш ли как бие сърцето ми?
— Да — прошепна тя и бавно дръпна ръцете им към своите гърди, притисна дланта му към тънката бяла риза.
— Това е нашето време — каза той. — Докато не свърши — за един от нас, или за двамата. Това е нашето време. Сега. Наистина ли ще го пропилееш, Бриана, защото се страхуваш?
— Не — каза тя, гласът ѝ бе надебелял, но ясен. — Няма.
От къщата се чу тънък плач и той усети изненадваща топла влага на дланта си.
— Трябва да вървя — каза тя и се отдръпна. Направи две крачки и се обърна. — Ела — добави и хукна по пътеката пред него, лека и бяла като призрак на елен.