— Сега ще се обърна. Може ли?
— Няма да се шокирам — увери го тя. — Виждала съм снимки.
Тя умееше да крие изражението си също като баща си, когато пожелаеше. Той не разбра нищо от меката широка уста и скосените котешки очи. Дали беше шокирана, изплашена или развеселена? Но защо трябваше да е нещо от това? Тя бе докосвала всичко, което гледаше сега; беше го галила и държала с такава интимност, че той се бе изгубил в ръцете ѝ, беше ѝ се отдал без остатък — и тя на него.
Но това бе преди цял живот, в свободата и лудостта на горещия мрак. Сега стоеше пред нея за първи път гол на светло, а тя седеше и го гледаше с бебето на ръце. Кой от тях се бе променил повече от първата им брачна нощ?
Тя го гледаше внимателно, с наклонена настрани глава, после се усмихна и очите ѝ срещнаха неговите. Седна, премести леко детето на другата си гърда и остави ризата отворена, едната ѝ гърда бе гола.
Той не можеше повече да стои там; огънят пърлеше космите по задника му. Отдръпна се от огнището и седна, като я гледаше.
— Какво е усещането? — попита той, отчасти за да наруши тишината, преди да е станала твърде тежка, и защото наистина бе любопитен.
— Приятно е — отвърна тя тихо, свела глава над детето. — Като дърпане. Гъделичка. Когато започне да се храни, нещо се случва, усеща се като поток, сякаш всичко в мен се устремява към него.
— Нали не… нали не се чувстваш изцедена? Нали не е сякаш ти отнемат същността.
— О, не, нищо такова. Виж. — Тя сложи пръст на устата на детето и тя се откъсна с тихо поп! Тя сведе малкото телце за миг и Роджър видя, че зърното ѝ е напрегнато, млякото струеше от него с невероятна сила. Преди детето да започне да плаче, тя го върна обратно, но Роджър усети пръските на малки капчици, топли и после внезапно студени по кожата на гърдите си.
— Господи — каза почти шокиран. — Не знаех, че е така! Прилича на воден пистолет.
— И аз не знаех. — Тя се усмихна отново, ръката ѝ обгръщаше малката главичка. После усмивката ѝ избледня. — Много неща не си бях и представяла, преди да ми се случат.
— Бри. — Той се наклони напред, забравил за голотата си заради нуждата да я докосне. — Бри, знам, че се страхуваш. Аз също. Не искам да се страхуваш от мен… но Бри толкова много те искам.
Ръката му спря на коляното ѝ. След миг тя също протегна ръка и я постави върху неговата, леко като кацаща птичка.
— И аз те искам — прошепна. Седяха така застинали като че ли много дълго; той не знаеше какво да стори, знаеше само, че не трябва да бърза, за да не я изплаши. Бъди внимателен.
Тихото сучене спря и детето се отпусна в ръцете ѝ.
— Заспа — прошепна тя. Като се движеше, все едно държеше епруветка с нитроглицерин, тя се издърпа до ръба на леглото и стана.
Вероятно смяташе да сложи детето в люлката, но Роджър вдигна инстинктивно ръце. Тя се поколеба само за секунда, после се наведе и му подаде детето. Гърдите ѝ висяха едри и тежки в сянката на отворената риза и той усети аромата на тялото ѝ, когато се докосна до него.
Бебето беше изненадващо тежко за размерите си. И беше изненадващо топло; по-топло дори от тялото на майка си.
Роджър пое внимателно малкото телце и го сгуши до гърдите си; дупето пасна в дланта му. То… той… все пак не беше плешив. Имаше мека червеникаворуса коса. Малки ушички. Почти прозрачни; едното беше червено и смачкано от притискането в ръката на майка му.
— Не може да се каже по външния му вид — Гласът на Бриана го стресна. — Опитах се. — Тя стоеше в другия край на стаята, пред отворено чекмедже на скрина. Той си помисли, че на лицето ѝ е изписано съжаление, но беше твърде тъмно, за да е сигурен.
— Не това гледах. — Той свали внимателно бебето в скута си. — Просто… за първи път виждам както трябва сина си. — Думите му прозвучаха странно, някак сковани. Тя обаче се отпусна леко.
— О, ами ето го — каза тя с нотка на гордост, от която сърцето му се сви. Вгледа се по-внимателно. Малките юмручета бяха свити като охлювени черупки; той хвана едното и нежно го погали с палец. Бавно, като октопод, ръката се отвори колкото той да пъхне вътре показалеца си. Юмручето се сви отново по рефлекс и стисна с изумителна сила.
Роджър чуваше някакво ритмично свистене от другия край на стаята и осъзна, че тя си реши косата. Би му харесало да я гледа, но сега беше твърде развълнуван.
Бебето имаше крачета като на жабче; широки в пръстите и тесни в петата. Роджър погали едното с пръст и се усмихна, когато малките пръстчета се разпериха още повече. Е, поне нямаше ципи.