Нощният въздух ухаеше на трева и вода, а от планинския склон идваше хладният дъх на борове и смърчове. Потреперих в ризата си и се притиснах към него, за да се стопля. Пешовете на ризата му бяха отворени настрани, почти до кръста. Плъзнах ръка в най-близкия до мен отвор и стиснах топлата задна буза. Мускулите се напрегнаха под дланта ми, после се свиха, когато той се обърна.
Не се отдръпна; само отстъпи назад, за да свали ризата през главата си. Застана гол на прага и ми подаде ръка.
Беше посребрен от луната, която извайваше тялото му от мрака на нощта. Виждах всеки малък детайл, от дългите пръсти на краката до пламтящата коса, така ясно, както виждах черните къпинаци в дъното на двора. Но също като тях и той беше двуизмерен; можеше да е на ръка разстояние, или на цяла миля от мен.
Свалих ризата от раменете си и я оставих да се свлече по тялото ми в купчинка до вратата, после поех ръката му. Без да кажем нищо, ние се понесохме през тревата, тръгнахме с мокри крака и охладена кожа към гората, обърнахме се безмълвно към топлината на другия и пристъпихме заедно в празнотата отвъд хребета.
Събудихме се в мрака, след залязването на луната. Покрити с листа и вейки, нахапани от буболечки и сковани от студ. Не си бяхме казали и дума, но се смеехме и се клатушкахме като пияни през корени и камъни, като си помагахме през тъмната гора, за да се върнем пак в леглото за още час сън преди зазоряване.
Сега се наведох над рамото му и сложих купа с овесена каша пред него, като махнах едно дъбово листо от косата му. Сложих го на масата до купата.
Той обърна глава с усмихнати очи, хвана ръката ми и я целуна леко. После ме пусна и се зае с кашата си. Докоснах тила му и видях как на устните му се разлива усмивка.
Аз също вдигнах усмихната очи и видях, че Бриана ни гледа. Ъгълчето на устата ѝ бе извито нагоре, а в очите ѝ имаше разбиране. После видях, че поглежда към Роджър, който ядеше кашата си някак разсеяно, втренчен в нея.
Тази картинка на семейно блаженство бе нарушена от гръмогласните изяви на Кларънс, който обявяваше появата на посетител. Осъзнах, че Роло ми липсва, когато отидох до вратата да видя кой е, но поне Кларънс не скачаше по гостите, не ги събаряше на земята и не ги гонеше из двора.
Оказа се, че идва Дънкан Инес, който ни носеше покана.
— Леля ти пита дали ще можеш да дойдеш на Събора на Хеликон тази есен. Казва, че си ѝ дал дума миналата година.
Джейми бутна към него чиния с яйца.
— Не съм мислил за това — каза той и се смръщи леко. — Имам ужасно много работа и трябва да направя покрива преди да падне сняг. — Той вирна брадичка към плочите и клоните, които временно ни заслоняваха от капризите на времето.
— Ще дойде свещеник от Балтимор — каза Дънкан, като внимаваше да не поглежда към Роджър и Бриана. — Госпожица Джо си помисли, че може да искаш да кръсти детето.
— О… — Джейми седна назад, свил замислено устни. — Ами да, може. Вероятно ще отидем тогава, Дънкан.
— Това е добре; леля ти ще е доволна. — Нещо като че ли бе заседнало в гърлото на Дънкан; той се зачерви леко. Джейми присви очи и бутна към него каната със сайдер.
— Да не ти е заседнало нещо в гърлото, човече?
— А… не. — Всички бяха спрели да ядат и гледаха с изумление промените по лицето на Дънкан. То беше станало лилаво-червено, когато успя най-сетне да произнесе следващите думи:
— Ами… дойдох да поискам съгласието ти, an fhearr Mac Dubh, за брак между Джокаста Камерън и… и…
— И кой? — попита Джейми, ъгълчето на устата му потрепваше. — Губернатора на колонията?
— И мен! — Дънкан грабна чашата със сайдер и завря лицето си в нея с облекчението на давещ се човек, който е видял спасителен сал.
Джейми избухна в смях, което никак не облекчи смущението на Дънкан.
— Съгласието ми? Дънкан, да не мислиш, че леля ми е непълнолетна? Или пък ти, ако става на въпрос?
Дънкан вече дишаше по-леко, макар че лилавият оттенък не беше избледнял от бузите му.
— Реших, че така е редно — каза малко сковано. — Нали си ѝ най-близкият роднина. — Преглътна и се отпусна леко. — И… не ми се струва съвсем редно, Мак Дуб, да взема онова, което се полага на теб.
Джейми се усмихна и поклати глава.
— Аз не искам нищо от имота на леля ми, Дънкан — и не го взех, когато тя ми го предложи. На събора ли ще се венчаете? Кажи ѝ, че ще дойдем тогава, и ще танцуваме на сватбата.
69.
Джеремая
Октомври 1770 г.
Роджър яздеше с Клеър и Фъргъс близо до каруцата. Джейми, който не доверяваше на Бриана да кара превозно средство, съдържащо внука му, настоя да кара той, а Лизи и Марсали бяха в каруцата. Бриана седеше на капрата до него.