— Аз също — уверих го усмихната. — Не очаквах да ви срещна тук.
— О, обикновено идвам на Събора — каза той и се изправи ухилен. — Ако сляза от планината навреме. Тук си продавам кожите и разни дреболии, от които искам да се отърва. Като стана дума… — Той започна да рови бавно и методично из голямата си кожена кесия.
— Далече на север ли бяхте, господин Майърс?
— О, бях, бях, госпожо Клеър. На половината път до реката на мохоуките, до място, наречено Горната крепост.
— Мохоуките? — Сърцето ми заби по-бързо.
— Аха. — Той извади нещо от торбата си, присви очи към него, върна го обратно и продължи да рови. — Представете си изненадата ми, госпожо Клеър, когато спрях в едно село на мохоуките на юг и видях познато лице.
— Иън? Видели сте Иън? Той добре ли е? — Бях толкова развълнувана, че стиснах ръката му.
— О, да — увери ме. — Хубаво момче… макар че малко се сепнах, като го видях издокаран като индианец. Лицето му беше така потъмняло, че щях да го взема за такъв, ако не ме беше повикал по име.
Накрая откри каквото търсеше и ми подаде малко пакетче, увито с тънка кожа и вързано с кожени върви — във възела беше пъхнато перо от кълвач.
— Той ми повери това, мадам, да го донеса на вас и вашия съпруг. — Усмихна се мило. — Сигурно искате да го прочетете веднага; ще се видим по-късно, госпожо Клеър. — Поклони се тържествено и се отдалечи, като махаше на познатите си.
Не можех да го прочета, без да изчакам Джейми; за щастие той се появи само след минути. Писмото бе написано на нещо като откъсната страница от книга, мастилото му беше бледокафяво, от шикалки, но достатъчно четливо. Ian salutat avuculus Jacobus[48] — така започваше то и на лицето на Джейми се появи усмивка.
Аве! Това изчерпва всичките ми спомени от латинския, така че минавам на прост английски, от който помня доста повече. Добре съм, чичо, и щастлив — моля те да ми повярваш. Ожених се, по обичая на мохоуките, и живея в къщата на жена си. Сигурно помниш Емили, която правеше хубавите фигурки. Роло си има вече много кученца; селото е пълно с негови малки вълчи подобия. Аз не мога да кажа, че съм толкова потентен — все пак се надявам да предадеш на мама надеждите ми, че вече няма твърде много внучета, та да не забележи появата на още едно. Раждането ще е през пролетта; ще изпратя вест за изхода му още щом мога. Междувременно ще съм ти много задължен, ако напомниш за мен на всички в Лалиброх, в Ривър Рън и Фрейзърс Ридж. Аз ги помня всичките с много обич и ще продължа, докато съм жив. Изпращам обичта си на леля Клеър и братовчедката Бриана, и най-много на теб самия.
Джейми примигна веднъж-дваж и сгъна листа, после го прибра в спорана си.
— Avuncule се пише, малък идиот такъв — каза тихо. — И поздравът трябва да е в звателен падеж.
Като гледах огньовете тази вечер, имах чувството, че всички шотландски семейства от Филаделфия до Чарлстън са се събрали тук — и все пак на следващия ден продължаваха да идват още.
На втория ден, докато Лизи, Бриана и аз си сравнявахме бебетата с две от дъщерите на Фаркард Кембъл, Джейми си проправи път през тълпата от жени и деца. Беше ухилен до уши.
— Госпожице Лизи — каза той. — Имам малка изненада за теб. Фъргъс!
Фъргъс, също така усмихнат, излезе иззад една каруца, като буташе пред себе си слаб мъж с развята от вятъра светла коса.
— Татко! — изпищя Лизи и се хвърли в прегръдките му. Джейми сложи пръст на ухото си и го разтърка, изглеждаше смаян.
— Не съм я чувал да издава толкова силен звук досега — каза той. Ухили ми се и ми подаде два листа хартия. — Това е договорът на господин Уиймс. Прибери го засега, сасенак; ще го изгорим в кладата довечера.
После изчезна пак сред тълпата, призоваван от махания и викове „Мак Дуб!“ от цялата поляна.
На третия ден от Събора вече бях чула толкова много новини, клюки и всякакви приказки, че ушите ми кънтяха от келтския. Тези, които не говореха, пееха; Роджър беше в стихията си, бродеше из поляната и слушаше. Той самият беше прегракнал от пеене; почти не спа предната нощ, свиреше на заета от друг китара и пееше на омагьосаните си слушатели, докато Бриана седеше свита в краката му с най-самодоволен вид.
— Бива ли го? — прошепна Джейми до мен, като присви със съмнение очи към зет си.
— Повече от добър е — уверих го аз.
Той изви вежда и сви рамене, после се наведе да вземе бебето от мен.