Идваше към нас; видях, че се взира в Джейми, така отличаващ се с ръста и косата си — ярка като алени кленови листа.
Мъжът спря пред нас и свали кожената си шапка. Плъзна се от коня, направи две крачки към Джейми и се поклони сковано. Беше нисък, но набит, към трийсетте, с тъмни очи, които светеха ярко. Отблизо видях нещо, което не бях забеляза досега — по-малка метална пластина, закачена на рамото на червената му куртка; очукана позлатена брошка.
— Аз съм Арчи Хейс — каза широкоплещестият планинец. Очите му бяха втренчени в лицето на Джейми, потъмнели от надежда. — Казаха ми, че познаваш баща ми.
71.
Кръгът се затваря
— Трябва да ти кажа нещо — рече Роджър. Бе изчакал известно време, за да говори с Джейми Фрейзър насаме. Фрейзър беше много търсен; всички искаха да ги изслуша. Сега обаче беше сам, седеше на едно паднало дърво. Погледна към Роджър и изви вежди, но му кимна да седне до него.
Роджър седна. Държеше бебето; Бриана и Лизи приготвяха вечерята, а Клеър бе отишла да посети семейство Камерън от Айл Фльор, чийто огън беше наблизо. Нощният въздух миришеше на дим от дърва, а не от торф, но в много други отношения това можеше да бъде Шотландия.
Джейми погледна извивката на главата на малкия Джеми, поръсена с меден пух, който сияеше на огъня. Протегна ръце и след леко колебание Роджър внимателно му подаде спящото бебе.
— Balach Boidheach — прошепна Джейми, когато бебето се размърда до гърдите му. — Кротко, кротко. — Погледна към Роджър. — Искаше да ми кажеш нещо.
Роджър кимна.
— Да, но не от мое име. Може да се каже, че това е съобщение, което трябва да ти предам от друг човек.
Джейми изви питащо вежда в жест така привичен за Бриана, че Роджър се сепна вътрешно. За да прикрие това, се прокашля.
— Ами… аз… когато Бриана мина през камъните на Крейг на Дун, аз бях принуден да чакам няколко седмици, преди да мога да я последвам.
— Така ли? — Джейми изглеждаше напрегнат, както винаги когато ставаше дума за каменните кръгове.
— Отидох в Инвърнес — продължи Роджър, като се взираше в тъста си. — Останах в къщата, където живя баща ми и доста време преглеждах документите му. Той пазеше всичките си писма и всякакви стари боклуци.
Джейми кимна, явно се питаше какво ли иска да му каже Роджър, но беше твърде възпитан, за да го прекъсне.
— Намерих едно писмо. — Роджър си пое дълбоко дъх, усещаше как сърцето бумти в гърдите му. — Запомних го наизуст, защото си мислех, че ако открия Клеър, ще ѝ го кажа. Но после, когато я открих… — сви рамене — … вече не знаех дали трябва да ѝ го казвам… или на Бриана.
— И ме питаш дали да им го кажеш? — Фрейзър изви объркан вежди.
— Може би. Но после ми хрумна, че това писмо всъщност се отнася повече до теб, отколкото до тях. — Роджър усети, че изпитва известно съчувствие към Фрейзър.
— Сигурно знаеш, че баща ми беше свещеник, нали? Писмото беше до него. Вероятно е защитено от тайната на изповедта… но предполагам, че смъртта разтваря този печат.
Роджър си пое дълбоко дъх и затвори очи, видя черните наклонени букви по страницата, изписани със старателния и ъгловат почерк. Беше ги чел стотици пъти, беше сигурен във всяка дума.
Скъпи Родж,
Има нещо, което ми тежи на сърцето. Освен Клеър (каза той с ирония). Лекарите твърдят, че ако се пазя, ще изкарам още години и аз се надявам да се получи — но едва ли. Монахините в училището на Бри обикновено плашат децата с ужасната участ, която очаква грешниците, които умират неизповядани и непростени; проклет да съм (прощавай за израза), ако се страхувам от онова, което ме чака отвъд… ако изобщо има нещо. Но все пак има някакъв шанс, нали?
Това не е нещо, което мога да кажа на енорийския си свещеник, по очевидни причини. Съмнявам се, че ще види грях в него, дори ако не се измъкне от изповедалнята, за да се обади тайно в психиатрията!
Но ти си свещеник, Родж, макар и не католик — и по-важното е, че си ми приятел. Не е нужно да отговаряш на това; едва ли има възможен отговор. Но можеш да ме изслушаш. Това е една от големите ти дарби — да слушаш. Казвал ли съм ти го?
Ето, отлагам, макар че не знам защо. Най-добре да започвам.
Сигурно си спомняш услугата, за която те помолих преди няколко години — за надгробните плочи в Сейнт Килда? Ти си добър приятел и никога не ме попита, но е време да ти кажа защо.
Бог знае защо старият Черен Джак Рандал е погребан на шотландски хълм, вместо да бъде откаран у дома в Съсекс и да бъде погребан там. Вероятно на никого не му е пукало достатъчно, за да го стори. Тъжно; надявам се да не е било така.