Ако Франк Рандал беше запазил в тайна наученото и никога не бе поставял надгробната плоча в Сейнт Килда щеше ли Клеър да разбере истината все пак? Вероятно, а може би не. Но именно когато бе видяла онзи фалшив надгробен камък тя бе разказала на дъщеря си историята на Джейми Фрейзър и накара Роджър да поеме по пътя към откритие, което ги отведе всички на това място и в това време.
Именно камъкът навремето бе запратил Клеър в прегръдките на шотландеца — и вероятно към смъртта ѝ в тези прегръдки. Този камък бе изпратил дъщерята на Франк Рандал при другия ѝ баща и я бе обрекъл да живее във време, което не е нейното; той бе довел до раждането на червенокосо момченце, което иначе нямаше да се роди — продължение на рода на Джейми Фрейзър. Лихва по дълга? — запита се Роджър.
А имаше и друго — мислите му за другото момченце, което можеше и да го няма, ако не беше надгробният камък, оставен от Франк Рандал. Мораг и Уилям Макензи не бяха на Събора; Роджър не знаеше дали да е разочарован или облекчен.
Джейми Фрейзър най-сетне се размърда, макар че продължаваше да се взира в огъня.
— Англичанино — каза тихо, като заклинание. Космите по тила на Роджър настръхнаха леко; стори му се, че нещо се размърда в пламъците.
Джейми държеше внука си в едрите си ръце. Изглеждаше някак далечен, пламъците избиваха искри от косата и веждите му.
— Англичанино — каза той, говореше на онова, което виждаше в пламъците. — Много ми се ще да се срещнем някой ден. И много се надявам да не се случи.
Роджър чакаше, отпуснал ръце на коленете си. Очите на Фрейзър тънеха в сенки, по лицето му играеше сиянието на танцуващия огън. Накрая през едрото му тяло премина нещо като тръпка; той разтърси глава, сякаш да я прочисти, и като че ли едва сега осъзна, че Роджър още е до него.
— Да ѝ кажа ли? — попита Роджър. — На Клеър?
Погледът на планинецът се изостри.
— А ще кажеш ли на Бриана?
— Още не, но ще ѝ кажа. — Отвърна прямо на погледа му. — Тя ми е жена.
— Засега.
— Завинаги… ако пожелае.
Фрейзър погледна към огъня на Камерън. Стройният силует на Клеър се очертаваше тъмен на фона на светлината.
— Обещах ѝ да съм честен с нея — каза накрая, много тихо. — Да, кажи ѝ.
На четвъртия ден склоновете на планината се изпълниха с новодошли. Точно преди мръкване мъжете започнаха да носят дърва, трупаха ги на прогорено място в подножието на планината. Всяко семейство си имаше лагерен огън, но този беше по-голям и около него всяка нощ се събираха всички, за да видят кой е дошъл през деня.
Когато мракът се спусна, огньовете лумнаха по склона, осейваха го сред скалните ръбове и пясъчните джобове. За миг си спомних ясно клановия символ на Макензи — „горящата планина“ — и внезапно осъзнах какво е. Не беше вулкан, както си мислех. Не, беше Събор като този, огньовете на семействата горяха в тъмното, сигнал за всички, че кланът е тук — заедно. И за първи път разбрах мотото към символа: Luceo non uro — Светя, не горя.
Скоро склонът оживя от огньове. Сред тях имаше по-малки, движещи се пламъци, когато главата на всяко семейство или плантация палеше факла от огъня си и я понасяше надолу по склона, за да я добави към пламтящата клада в подножието му. От мястото ни високо горе фигурите на мъжете изглеждаха малки и тъмни на фона на огромното сияние.
Десетина семейства вече бяха обявили присъствието си, преди Джейми да приключи разговора си с Джералд Форбс и да стане. Подаде ми бебето, което спеше дълбоко въпреки шумотевицата наоколо, и се наведе да запали главня от нашия огън. Виковете долитаха отдолу в чистия есенен въздух.
— Макнийл от Бара са тук!
— Локлан от Глен Лин са тук!
И след малко чух и гласът на Джейми, силен и висок в тъмното:
— Фрейзър от Ридж са тук! — Около мен се чуха аплодисменти — подвиквания и възгласи от хората, които бяха дошли с нас; както правеха и следовниците на другите семейства.
Седнах тихо, наслаждавах се на усещането от малкото тежко телце в ръцете ми. Той спеше, потънал в забравата на пълното доверие; малката розова уста бе полуотворена, дъхът му беше топъл и влажен по гърдите ми.
Джейми се върна вмирисан на дим и уиски и седна на дънера зад мен. Прегърна ме през раменете и аз се наведох назад, наслаждавайки се на присъствието му. От другата страна на огъня Бриана и Роджър разговаряха, свели глави един към друг. Лицата им сияеха на светлината.