— Нали не мислиш, че ще му сменят отново името? — каза Джейми, като ги гледаше смръщен.
— Не мисля — казах аз. — Но свещениците правят и други неща освен кръщенета, нали знаеш.
— О, тъй ли?
— Отдавна мина трети септември — казах аз и наклоних глава назад, за да го погледна. — Ти нали ѝ каза, че трябва да е решила дотогава.
— Така е. — Килната луна се носеше ниско в небето и ръсеше мека светлина по лицето му. Той се наведе напред и целуна челото ми.
После посегна надолу и хвана свободната ми ръка.
— А ти ще избереш ли? — попита тихо. Отвори ръка и видях блясъка на злато. — Искаш ли си я обратно?
Застинах, взирах се в лицето му, търсех някакво съмнение. Не видях такова, но видях нещо друго — очакване и дълбоко любопитство.
— Това беше преди много време — казах тихо.
— Аз съм ревнив мъж, но не съм отмъстителен — каза той. — Бих те отнел от него, сасенак… но не бих ти го отнел.
Той замълча за миг, огънят сияеше меко по пръстена в ръката му.
— Това е бил твоят живот, нали?
И попита отново:
— Искаш ли си го обратно?
Вдигнах ръка в отговор и той плъзна златната халка на пръста ми, металът беше стоплен от тялото му.
От Ф. за К. с обич. Завинаги.
— Какво каза? — попитах. Беше прошепнал нещо на келтски над мен, но твърде тихо, за да го чуя.
— Казах „Почивай в мир“ — отвърна той. — Не говорех на теб, сасенак.
От другата страна на огъня просветна нещо червено. Погледнах точно навреме, за да видя как Роджър вдига ръката на Бриана към устните си; рубинът на Джейми сияеше, уловил светлината на луната и огъня.
— Виждам, че и тя избра — каза тихо Джейми.
Бриана се усмихна на Роджър и се наведе да го целуне. После се изправи, изтупа пясъка от полите си и взе една главня от огъня. Обърна се, подаде му я и каза така силно, че всички около огъня да я чуят.
— Върви долу — рече тя — и кажи на всички, че Макензи са тук.