- Шефке? Добре ли сте?
- Да - отвърна и тръгна напред, докато възвръщаше самообладанието си. - Извинете ме -прошепна.
Ириарте сложи куфарчето в багажника и й отвори вратата до шофьора. За миг Амая си помисли дали да не отиде пеш до дома на леля си, защото улица „Браулио Ириарте“ беше от другата страна на „Тринкете“, но забеляза мръсния си и мокър панталон и болката, пълзяща по крайниците й като при болест, и се качи в колата. Стори й се, че различава дебнещо лице сред лозниците, и разпозна враждебния поглед на стареца, който обработваше градината.
На завоя при ,Чокото“ видяха Фермин Монтес, който въпреки дъжда стоеше пред бара и пушеше под стряхата. Ириарте отвърна на поздрава му, леко вдигайки ръка, и продължи нагоре по улицата до къщата на Енграси.
Преди да слезе от колата, Амая се обърна към него.
- Имам ли думата ви?
- Имате я.
Тя го погледна втренчено, без да се усмихва, и кимна.
Още не беше излязла от колата, когато Фермин, който ги бе последвал с широки крачки, се приближи до отворената врата с чадър в ръка.
- Инспектор Саласар, бих искал да говоря с вас.
Амая го погледна почти без да го вижда, обзета от изтощение, което ставаше все по-видимо.
- Не сега, Монтес.
- Но защо не? Можем да отидем в бара, ако искате, и да поговорим малко.
- Не сега... - повтори тя, докато се навеждаше да вземе нещата си от седалката.
- Докога ще ме пращате за зелен хайвер?
- Поискайте среща - каза тя, без да го погледне.
- Не разбирам защо постъпвате така с мен... - възмути се Монтес.
Ириарте слезе от колата, заобиколи я и застана между двамата.
- Не сега, инспектор Монтес - отсече той, - не-се-га - повтори той напевно, сякаш говореше на малко дете.
Монтес отстъпи с неохота.
Амая тръгна към вратата и остави двамата мъже един срещу друг под дъжда.
Влезе вкъщи, влачейки крака. Чувстваше се болна физически и в противовес на влагата навън сухата и уханна топлина от камината предизвика у нея толкова силни тръпки, че тялото й видимо потрепери. Джеймс подаде детето на лелята, стреснат от вида й.
- Какво ти е? Болна ли си, Амая?
- Само уморена - отвърна тя и седна на стълбите да събуе калните ботуши.
Джеймс се наведе да я целуне и се отдръпна притеснен.
- Нищо подобно, имаш температура.
- Не - възрази Амая, осъзнавайки, че е прав; да, имаше температура.
- Върви да свалиш тия мокри дрехи и си вземи горещ душ - нареди лелята, докато слагаше бебето да легне в количката. - След десет минути ще се кача да те видя.
- Ибай - прошепна Амая, протягайки ръка към детето.
- Амая, по-добре е да не го пипаш сега, докато не разберем какво ти е, едва ли искаш да го заразиш
Джеймс й помогна да съблече дрехите си, залепнали за тялото от дъжда, и да се пъхне под душа. Щом усети горещата струя върху кожата си, Амая разбра какво става с нея. Тялото й реагираше, от няколко дни не кърмеше Ибай както трябва. Кожата на гърдите й беше напрегната, топла и много болезнена. Излезе от душа, глътна две противовъзпалителни и потърси в джоба си кутийката с две дози от ония хапчета, които щяха да сложат окончателно край на възможността да кърми сина си и които не бе пожелала да изпие преди няколко дни. Пъхна ги и двете в устата си и ги преглътна заедно със сълзите на провалена майка. Сломена и объркана, тя седна на леглото и не разбра дори, че заспива. Джеймс се върна с бутилката вода, която бе поискала, и като я видя така, заспала гола в пълно изтощение, се загледа в нея, питайки се дали завръщането в Бастан беше добра идея. Метна една завивка отгоре й, легна до нея и много внимателно прехвърли ръка през горещото й от треската тяло, чувствайки се като пътник, който се промъква на круизен кораб без билет.
22
Часовникът показваше четири и половина, когато Джеймс я събуди с дузина малки целувчици по главата. Тя се усмихна, щом усети аромата на кафето, което той както винаги й носеше в леглото.
- Събуди се, спяща красавице, вече нямаш температура. Как се чувстваш?
Амая се замисли. Усещаше устните си сухи и корави, а косата - залепнала за главата, сякаш беше още мокра, краката й още тръпнеха малко, но общо взето, се чувстваше добре. Благодари мислено за безпаметния сън, от който бе излязла без никакъв спомен, и се усмихна.