Момиченцето, което ронеше гъсти от страха сълзи и повдигаше отрязаната от рамото ръка, шепнейки „Не позволявай на мама да те изяде“. Еднаквата люлка в Хуанитаенеа, едноръкото момиченце, което я люлееше, момиченцето, което никога не преставаше да плаче.
В ума й нахлуха хиляди спомени, извлечени от сънищата, където момиченцето, за което винаги бе смятала, че е тя самата, стоеше мълчаливо до нея, еднакво като отражение в черно онирично огледало. Нейно точно копие, но по-тъжно от реалното, защото при Амая под сивия пласт болка напираше живот, бунт срещу съдбата, който светлееше като зимна луна в дъното на сините й очи. А при другото момиче не беше така. В неговите очи единственото сияние идваше от непрестанния порой от сълзи, толкова черни, че се разливаха наоколо като невероятна локва от черен кехлибар. Образът бе почти винаги сърцераздирателен заради отчаянието и примирението с присъдата, излъчвани от нямата му пасивност, но понякога плачът ставаше два пъти по-безутешен и тогава беше почти непоносим. Веднъж момиченцето хлипаше с пресекливи въздишки, които извираха от най-дълбокото място на телцето му, а в скута си държеше глока на Амая, служебното й оръжие, нейната котва към сигурността. Вдигна го и го опря в главата си, сякаш виждаше спасение в смъртта. „Недей“, бе извикала тя на детето, което смяташе за самата себе си, а призракът, който носеше в костите си, бе вдигнал отрязаната си ръка, за да й я покаже: „Не мога да позволя на мама да те изяде“.
Осъзна, че е в кабинета и че двамата мъже я наблюдават, и за миг се притесни, че е издала чувствата си, че всичко, което бе минало през главата й, може би се е отразило върху лицето й. Веднага възстанови нишката на разговора с доктор Сан Мартин, който сочеше с химикалката една графика върху масата.
- Няма грешка. Както виждате, всичко бе проверено два пъти точка по точка, а по молба на комисаря ги изпратихме отново в Насертик. Ще имаме резултатите утре, но ще получим само потвърждение; резултатите ще бъдат същите, гарантирам ви.
- Госпожо инспектор, това, че не знаете да сте имали сестра близначка, починала при раждането, не означава нищо: може да е било толкова болезнено за родителите ви, че да са решили да не го споменават или може да не са искали да ви разстройват с мисълта, че сестра ви е починала. От друга страна, до 1979 година не е било задължително да се регистрира смъртта на новородените и като се има предвид, че вписванията на гробищата са се правели на ръка, в повечето случаи пише „преждевременно раждане“, без да се уточняват нито полът, нито възрастта на плода. На някои гробища в не една енория фактът, че детето не е било кръстено, представлявал пречка, която се отстранявала с тайно погребение и добър бакшиш за гробаря. Очевидно е, че лицето, което върши всичко това, познава и вас, и семейството ви и има информация от първа ръка. Както ви каза докторът, състоянието на костите говори, че не са били в пряк контакт със земята и е възможно да идват от водонепроницаемо и сухо място. Би трябвало да ни посочите в кое гробище или гробища са погребани членовете на вашето семейство, за да продължим да действаме.
Тя слушаше като замаяна. Помисли няколко секунди и после бавно кимна.
Един униформен полицай обяви пристигането на съдията и комисарят и докторът, като по негласно съгласие, събраха докладите от масата и го поканиха да влезе. Съвещанието отне само петнайсет минути. Маркина съобщи резултатите от тестовете, които, разбира се, трябваше да бъдат повторени по официалния път, и обяви намерението си да нареди откриване на случая. Поздрави главния комисар за проявената дискретност и внимание по време на разследването, както и смълчаната Амая, която отговори само с едно кимване. Когато съвещанието приключи, Амая побърза да излезе, доволна, че Маркина не я бе погледнал по неговия начин. Йонан я чакаше в коридора и щом я видя, заговори въодушевено.
- Страхотно, шефке, успяхме, ще отворят случая...
Тя разсеяно поклати глава няколко пъти и той забеляза тревогата й.
- Добре ли мина всичко вътре?
- Да, не се притеснявай, става дума за друго.
Той помълча няколко секунди, преди да отговори.
- Искате ли да поговорим за това?
Стигнаха до колата и тя се обърна да го погледне. Йонан беше със сигурност сред най-свестните хора, които познаваше; загрижеността му за нея беше искрена и излизаше от чисто полицейската сфера. Тя се помъчи да му се усмихне, но гримасата остана на устата й и не успя да се изкачи до очите.