Доктор Виля свали доволно ръкавиците.
- Браво, Амая, нужно ти е още малко разкритие, но дъщеря ти е застанала добре, сега е въпрос на контракции и на време.
- Колко време? - запита измъчено тя.
- Понеже ти е първо раждане, може да са няколко минути или няколко часа, но сега вече ще можеш да си легнеш и ще се почувстваш по-добре. Ще те включим на монитор и ще почнем да те подготвяме за раждането.
Още с лягането си заспа. Сънят се стовари като тежка плоча и затвори очите й, които вече не можеше да държи отворени.
- Амая, Амая, събуди се.
Отвори очи и видя сестра си, десетгодишната Росаура, с разрошена коса и розова нощница.
- Вече почти съмна, Амая, трябва да се върнеш в леглото си, ако ама4 те завари тук, ще ни се кара и на двете.
4 Мама (баски). - Б. пр.
Тя отметна несръчно завивките и щом стъпи с босите си петгодишни крачета на студения под в стаята, успя да отлепи напълно клепачи и да различи в тъмнината бялото петно на собственото си легло; леглото, в което не искаше да спи, защото, легнеше ли там, ама щеше да се промъкне през нощта и да впери в нея черните си студени очи, изкривила уста в онази нейна гримаса на дълбоко презрение. Дори със стиснати клепачи щеше да я усеща осезателно, да чувства сдържаната омраза в притаеното й дишане, докато я гледа, и щеше да се преструва, че спи, съзнавайки, че тя знае, че се преструва. Тогава, когато вече едва издържаше, когато крайниците й почнеха да се вкочаняват от сдържаното напрежение, когато малкият й пикочен мехур заплашваше да излее съдържанието си между краката й, щеше да долови как майка й се навежда бавно над сгърченото й лице със затворени очи и щеше да заповтаря наум като литания една и съща молитва, та да не се изкуши, дори при най-черния страх, да наруши заповедта.
Неотваряйочинеотваряйочинеотваряйочинеотваряйочинеотваряйочи.
Нямаше да ги отвори, но и така щеше да долови бавното промъкване, точността на доближаването и ледената усмивка на лицето на майка си, преди да прошепне:
- Спи, малка мръснице. Ама няма да те изяде днес.
Ако спеше при сестрите си, майка й нямаше да я доближи. Сигурна беше. Затова всяка нощ, щом родителите й си легнеха, започваше да се моли и да обещава какво ли не на сестрите си, само и само да я пуснат в леглото си. Флора рядко се съгласяваше или ако се съгласеше, то бе срещу обещанието да й робува на следващия ден, но Росаура се смиляваше, като я видеше разплакана, а при такъв страх не беше трудно да се разплаче.
Тръгна през тъмната стая, различавайки само наполовина очертанията на леглото, което изглеждаше все по-далечно, подът под ходилата й омекваше, а мирисът на паркетин преминаваше в друг, по-приятен и минерален, на влажна горска пръст. Заброди сред дърветата, закриляна сякаш от вековни колони, заслушана в напевния ромон на бизката река Бастан, волно потекла надолу Приближи се до каменистия скат и прошепна: „реката“. Гласът й премина в ехо, което отекна между хилядолетните скални стени, приютили речното русло. „Реката“, повтори тя.
Тогава видя тялото. Върху облите камъни на брега лежеше мъртво петнайсетинагодишно момиче. Очите - отворени и вперени в безкрая, косата - разстлана край лицето на две идеално оформени половини, ръцете - изпънати в някаква пародия на обет, с длани, обърнати нагоре, към празното пространство.
- Не - извика Амая.
Но като се огледа, видя, че има не едно, а десетки тела, пръснати по двата бряга като зловещи кълнове на пъклена пролет.
- Не - повтори тя вече умолително.
Ръцете на труповете се вдигнаха едновременно и посочиха с пръст корема й.
Силен тласък почти я върна в съзнание, докато траеше контракцията... и отново се пренесе при реката.
Мъртвите тела бяха възвърнали своята неподвижност, но силен вятър, идващ сякаш от самата река, рошеше косите им, развяваше ги като опашки на хвърчила в небето и къдреше бистрата водна повърхност, образувайки бели пенливи вълнички. Въпреки свистенето на вятъра чу плача на момиченцето, което беше самата тя, примесен с други ридания, идващи като че ли откъм труповете. Приближи се още малко и видя, че от очите на децата наистина бликаха гъсти сълзи, които оставяха по лицата им сребристи дири, проблясващи на лунната светлина.