Заобиколи я усмихнат, но тя го хвана за ръката и го задържа.
- Дай й една минута - помоли.
Усмивката на Хуан се изпари, междувременно доктор Идалго се бе приближил.
- Фина, какви са тези глупости? Остави го да иде при жена си.
В спалнята витаеше силна и топла миризма на тамян, кръв и пот, примесена с друга, остра и лютива, на дезинфектант. Росарио беше на крака, в чиста нощница и се бе навела над близначките. Хуан се усмихна объркан, като видя гримасата, с която жена му го посрещна. Росарио беше стиснала малката атлазена възглавничка, с която украсяваше леглото си, и я притискаше към личицето на бебето.
- Божичко, Росарио! Какво правиш? - извика той и я отстрани с ръка от люлката толкова рязко, че тя падна.
Росарио беше силна жена, но раждането я бе изтощило и остана просната на леглото, гледайки го много сериозно, без да издаде стон и без да продума.
Хуан дръпна възглавничката от лицето на дъщеря си, която, щом се усети свободна, заплака.
- О, Боже, Боже Господи! - викаше Хуан отчаян.
Доктор Идалго изтръгна детето от ръцете му, опипа нослето му и пъхна кутрето си в устата му, за да провери дали вътре няма нищо. Бебето ревеше с пълно гърло, гърчейки яростно лице.
- Нищо му няма, Хуан, добре е, детето е добре.
Но Хуан сякаш не го чуваше, взираше се в дъщеря си и клатеше невярващо глава. Доктор Идалго хвана лицето му с две ръце и го застави да го погледне.
- Тя е добре, Хуан, чуй я как плаче, добре е, нищо й няма. Щом новороденото плаче така, значи всичко му е наред, това е най-добрият признак.
Хуан като че ли най-сетне проумя какво му казва. Лицето му се отпусна за миг, но изведнъж се откъсна от ръцете на доктора и се обърна към другата люлка. Второто момиченце не плачеше. Лежеше неподвижно, с полуотворени юмручета от двете страни на лицето и затворени очи. Хуан протегна ръка към него и още преди да го докосне, разбра, че е мъртво.
24
Острият студ тази сутрин бе придружен от гъста мъгла, която се стелеше тежко по земята заради товара вода, който носеше, и беше като осветена отвътре от ярко, непознато през последните дни слънце, което сега бодеше очите, сякаш мъглата бе съставена от микроскопични стъкълца. Амая шофираше и се придържаше към шосето само благодарение на бялата линия, която едва виждаше през страничното стъкло. Очите й горяха от непрекъснатото взиране и това неприятно чувство се прибавяше към отчаянието, което изпитваше. Призори се бе събудила от един сън, населен с гласове, говорещи хора и нечленоразделна реч, достигащи до нея от тъмнината като предаване на извънземна радиостанция, в което посланията и думите се смесваха с настоятелни подкани, плачове и изисквания, които тя не успяваше да разбере, и когато отвори очи, изпита непреодолимо чувство за некомпетентност и смут. Беше се събудила на дивана, където бе заспала, завита с одеяло и подпряна на възглавницата, която леля й й бе сложила, и се бе довлякла до спалнята, където Ибай спеше разперен на леглото, отпуснал на Джеймс съвсем малка част от завивката.
- Спиш като баща си - бе прошепнала тя и бе легнала до детето за няколко минути.
Безметежната сладост в съня на Ибай й възвърна равновесието, вярата и усещането, че всичко е наред. Абсолютно неподвижно, детето спеше доверчиво, разперило ръце като криле на вятърна мелница, с безгрижието на праведник. Спеше с полуотворена уста и толкова тихо, че неведнъж бе доближавала ухо, за да го чуе дали диша. Когато се наведе, за да вдъхне сладостния дъх на кожата му, бебето бе отворило очички, подчинявайки се сякаш на негласен зов. Съвършената усмивка, изписана на лицето на сина й, се предаде и на нейното, но магията трая само броени секунди, докато малкият захленчи от глад и замята несръчно ръчички към гърдите й, които вече не можеха да го нахранят. Беше отстъпила детето на Джеймс, който го занесе долу, докато тя за пореден път се упрекваше, че е ужасна майка.
Влезе в залата за заседания и установи, че Йонан още не е дошъл. Включи компютъра си и щом отвори пощата, очите й се спряха на две съобщения. Първото от доктор Франц, което май вече бе станало традиционно, а второто, препратено от пощата на Йонан, от Позлатения гребен. Отвори него.
„Дамата очаква вашия дар.“
- Ами нека си го чака - измърмори тя и го пусна в кошчето.
Писмото на доктор Франц също приличаше на разширено копие на предишното, с изключение на една част, която прикова вниманието й. „Може би не е зле да проучите откъде доктор Сарасола бе толкова добре запознат със случая на майка ви, с подробностите за лечението и най-вече за поведението й, които спадат към лекарската тайна, неща, които е, меко казано, „любопитно“ откъде са му известни, след като никога не я е лекувал - знам това, защото го проверих.“