Амая прочете писмото още веднъж и за пръв път откакто бе започнала да ги получава, не го изтри. Нямаше съмнение, че Тартало е познавал майка й отпреди постъпването й в „Санта Мария де лас Ниевес“ Обмисли вероятността отец Сарасола и посетителят, записан от камерите в психиатрията, да са едно и също лице и я отхвърли. Свещеникът и директорът
Франц се познаваха много добре, достатъчно добре, за да не го заблуди с очила и фалшива брадичка. Освен това видът и ръстът му не съвпадаха с направените въз основа на записа изчисления. Въпреки това съмнението продължи да се върти в главата й.
Тя излезе в коридора и надникна в общата зала. Сабалса работеше, полускрит от екрана на своя компютър, и я забеляза едва когато застана до него. С бързо движение изключи монитора. Амая го изчака няколко секунди да възвърне самообладанието си, преди да заговори.
- Добро утро, младши инспектор.
- Добро утро, шефке.
Амая забеляза как на думата „шефке“ гласът му толкова стихна, че едва се чуваше.
- Имам работа за вас. Запишете си едно име: Росарио Итурсаета Белараин. Искам да прегледате регистрите на болница „Вирхен дел Камино“, на Окръжната болница в Ирун, на клиника „Санта Мария де лас Ниевес“ и на Университетската болница. Трябва ми списък на всички, които са я лекували или са имали контакт с нея за времето, когато е била там на лечение или е посещавала спешните им отделения.
Сабалса довърши писането и вдигна поглед:
- Това е много информация.
- Знам, когато я съберете, искам да съпоставите списъците и да ми кажете дали има някой, който се появява в повече от един от тях.
- Ще ми отнеме дни - отвърна той.
- Тогава не губете време.
Тя се обърна и излезе от залата с лека усмивка, усещайки на гърба си враждебния поглед на Сабалса.
- А, още нещо - добави тя, обръщайки се внезапно.
Малко оставаше да избухне в смях, като видя как Сабалса наведе очи като сварен в нарушение ученик.
- Потърсете ми адреса на Фина Идалго. Не знам дали идва от Руфина или от Хосефина, всичко, което знам, е, че живее в долината. Проверете в списъка на жителите в кметството. Това последното е спешно.
Той кимна утвърдително, без да вдига поглед.
- Записахте ли си? - настоя тя злорадо.
- Да - прошепна той.
- Моля?
- Да, всичко записах, шефке. - Амая отново се усмихна, като чу как думата му присяда, все едно дъвче пръст.
На излизане срещна в коридора Йонан, който пристигаше, разговаряйки с Ириарте.
Фина Идалго живееше в хубава каменна къща в това, което можеше да се смята за градския център на Ирурита - второто по големина селище в Бастан. Сградата беше двуетажна и привличаше погледа с така модерния в края на ХУШ век остъклен балкон, но това, което несъмнено я отличаваше, беше необичайната градина. Две плачещи върби стояха на пост от двете страни на входната алея от червени каменни плочи, покрай която бяха засадени иглики и огромни, идеално подрязани лавандулови храсти. Правеше впечатление разнообразието от растителни видове в различни цветове, от светлозелено до тъмночервено, а постигнатият ефект се подсилваше от червените циклами по прозорците. До къщата бе залепен стъклен парник с размери дванайсет на дванайсет метра горе-долу, чиито стени отвътре бяха покрити с милиони микроскопични капчици вода. Една жена я поздрави от вратата.
- Здравейте, елате насам, сигурно ще ви хареса - каза тя и влезе отново в парника.
Макар и претъпкано с растения и много влажно, вътре беше приятно и във въздуха, по-топъл отколкото външния, се усещаше наситен ментолов аромат.
- Човек робува на навиците си - каза жената, докато се навеждаше да отстрани новите кълнове на някакви насаждения. Откъсваше ги с нокът - леко мръсен и позеленял от бликащия от растенията сок, и ги хвърляше в една празна саксия.
Амая я огледа. Носеше гумени ботуши със сложни кашмирени шарки, бричове за езда и розова блуза, а изсветлялата й рижа коса, какъвто, изглежда, беше естественият й цвят, бе събрана с шнола на тила. Когато вдигна очи към нея, Амая видя, че устните й са начервени в бледорозово. Все още беше много хубава. Пресметна, че е някъде към шейсет и пет годишна. Сабалса й бе споменал, че току-що се е пенсионирала, а състоянието на градината й говореше, че това е любимото й занимание.
- Очаквах ви, вашият колега ми каза, че ще ме посетите. Свършвам с това и влизаме да пием чай; ако не им махна новите пъпки сега, ще погълнат цялата сила на растението -допълни тя почи гневно.