Дълга кървава диря показваше пътя към дневната. Пръски във форма на ветрило по вратата и по пода, полицай в бял скафандър, наведен върху някаква кървава останка.
Йонан се приближи и заговори шепнешком, плъзгайки в ръката на Амая размазано фотокопие на досието на трийсет и пет годишен мъж, за да не ги чуе седналата до прозореца жена. Тя беше много слаба и огромният анцуг, в който бе облечена, още повече подчертаваше това. Руси къдрици се подаваха изпод вълнената шапка на главата й. Хилавият й като цяло вид контрастираше с ведрата усмивка и замечтания поглед, с който наблюдаваше полицаите, работещи в дневната.
- Натрапникът разбил прозореца на спалнята и дошъл дотук, викайки я. Тя го чакала точно там, където е сега, и щом влязъл, го гръмнала. Уцелила го в дясното ухо. Това на пода е част от хрущяла, на вратата идеално се вижда къде е пръснала с голяма скорост струята кръв и мястото на попадението, куршумът е под дивана. Кървял е като шопар, оставил е следи до вратата, а оттам по входната пътека, предполагам, че е бил с кола.
Амая и Ириарте се огледаха.
- Ще уведомим болниците, аптеките и пунктовете за първа помощ; все някъде трябва да е потърсил помощ.
- Да не говорим, че със сигурност е оглушал с това ухо.
- На какво мирише? - попита Амая, сбърчила нос.
- На изпражнения, шефке - отговори Йонан с усмивка. - Нашият човек се е изпуснал, когато го гръмнала: диария, за да сме по-точни. Има капки по целия път.
- Чу ли, Нурия? - обади се Ана и седна до сестра си. - Толкова се уплашил, че се изтървал в гащите.
- Здравей, Нурия - каза Амая, заставайки срещу нея. - Как си? Ще можеш ли да отговориш на няколко въпроса?
- Да - отвърна спокойно Нурия.
- Би ли ни разказала какво се случи?
- Аз стоях тук и си четях - заговори тя и махна към книгата върху масата, - изведнъж чух шум откъм спалнята и разбрах, че е той.
- Как разбра?
- Кой друг ще чупи прозореца, за да влезе? Ана знае, че този в банята е с развалена заключалка, освен това преди няколко дни ми се обади, за да ме предупреди, че ще дойде, а и по име ме повика, когато влезе.
- Какво каза?
- Каза: „Нурия, тук съм, не се крий“.
- Ти какво направи?
- Опитах се да звънна по телефона, но той не работеше.
Ириарте вдигна слушалката върху шкафа с телевизора.
- Няма сигнал, сигурно кабелът е прерязан отвън.
Амая продължи.
- Какво стана после?
- Грабнах пушката и зачаках.
- Тук ли държеше пушката?
- Винаги я държа до себе си, дори спя с нея.
- Продължавай.
- Той застана на вратата и се втренчи в мен. Заяви, че щял да ме прати в болницата или нещо такова, и взе да се хили, тогава му казах да си върви. „Махай се - извиках - или ще те застрелям.“ Той се изсмя и влезе... а аз стрелях.
- Каза, че ще те прати в болницата?
- Да, нещо от този род...
- Колко пъти стреля?
- Веднъж.
- Добре. Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш в участъка да дадеш показания?
Сестрата запротестира, но Нурия я прекъсна.
- Да, ще дойда.
- Не е нужно да е днес. Ако не се чувстваш добре, можеш да дойдеш утре, когато се пооправиш.
- Чувствам се съвсем добре.
- Тук ли ще останеш, или ще идеш при сестра ти?
- Ще остана тук, това е моят дом.
- Ще поставим патрул пред вратата, но по-добре е да идеш у сестра си.
- Не се тревожете за мен, той няма да се върне, сега знае, че не ме е страх от него.
Амая погледна Ириарте и кимна с разбиране.
- Добре, свършихме - каза тя, стана и тръгна към вратата.
- Госпожо инспектор - спря я Нурия. - Вярно ли е, че се е изпуснал в гащите?
- Да, така изглежда - каза Амая, поглеждайки към подозрителните капки.
Жената изправи главата и раменете си и устните й леко се отвориха в очарователен детски жест като при изненада за рожден ден.
- Само още нещо, Нурия: Антонио има ли някакъв отличителен физически белег?
- О, да - отвърна тя и вдигна ръка, - на дясната му ръка липсват първите три фаланги на показалеца, средния и безименния пръст; преди много години ги загубил при работа с някаква гилотина за метал.