Съпругът й протегна пръсти и докосна копринената бебешка бузка.
- Прекрасен е, Амая... - гласът му се прекърши, докато го казваше и се навеждаше да я целуне. По лицето му се стичаха сълзи и устните му й се сториха солени.
- Честито, скъпа моя.
- Честито и на теб, айта5 - каза тя, загледана в детето, което изглеждаше силно заинтересувано от светлината на тавана и бе отворило широко очи.
5 Татко, татенце (баски). - Б. пр.
- Наистина ли не знаехте, че е момче? - чудеше се акушерката. - Аз пък мислех, че знаеш, не спираше да повтаряш името му по време на раждането: Ибай, Ибай. Така ли ще го кръстите?
- Ибай... реката - прошепна Амая.
Тя погледна усмихнатия Джеймс, а после и сина си.
- Да, да - отвърна. - Ибай, това ще е името му - след което се разсмя от сърце.
Джеймс я погледна развеселен, усмихвайки се на нейното щастие.
- Защо се смееш?
Тя се заливаше от смях и не можеше да спре.
- На... на физиономията на майка ти, когато разбере, че ще трябва всичко да връща.
2
Три месеца по-късно
Амая позна напевната мелодия, която долиташе тихо откъм дневната. Приключи със събирането на чиниите от обяда и докато бършеше ръце в кухненската кърпа, се доближи до вратата, за да чува по-добре приспивната песен, която леля й тананикаше на бебето нежно и успокоително. Същата беше. Макар да не я бе чувала от години, позна мелодията, с която амачи6 Хуанита я приспиваше като малка. Споменът довя тъгата по обичаното присъствие на Хуанита с нейната черна рокля, със събраната на кок коса, прикрепена с ония сребърни гребенчета, които едва удържаха побелелите й къдрици; нейната баба, единствената жена, която я прегръщаше през най-ранното й детство.
6 Баба (баски). - Б. пр.
ТхШ^хо роШоп ш пеге 1а21апа каНаШ птдишп,
ПЪпа тПгапа.
^^^^ак ПЪге д1га, ш 1а т какди,
ПЪепк оЪа дапа,
Ъюк даюди7.
7 Хубавото ми детенце, / ти си моята любов, / бях свободна, / но ти ме окова. // Свободните свободни са, / ние с теб сме пленници, / по-добре е да си свободен, / знаем двамата с теб (баски). - Б. пр.
Седнала в креслото пред камината, Енграси люлееше на ръце малкия Ибай и без да отделя очи от личицето му, редеше старинния текст на тъжната приспивна песен. Но се усмихваше, а Амая добре помнеше, че баба й плачеше, докато й я пееше. Запита се защо ли, може би защото е знаела колко болка има в душата на нейната внучка и е изпитвала същия страх за момиченцето.
№ге 1ат1апа 1а21ап§о каПап педаггег дадо, агеп педагга §огоа§о да авкогеп Ъаггеа Ъато8.
8 Моето мило детенце / на улицата плаче, / плачът му е по-сладък / от смеха на мнозина (баски). - Б. пр.
Когато песента свършеше, тя изтриваше очи със снежнобялата си кърпа с избродирани отгоре инициали - нейните и на мъжа й, дядото, когото Амая не помнеше и който я гледаше сурово от избелелия портрет в трапезарията.
- Защо плачеш, амачи? От песента ли ти става тъжно?
- Не ми обръщай внимание, сърчице мое, твоята амачи е малко глупава.
Но въздишаше и я прегръщаше по-силно, притискайки я по-дълго към гърдите си, макар че и на нея не й се искаше да се отделя.
Амая изслуша последните ноти от приспивната песен, зарадвана, че си припомня думите миг преди леля й да ги изпее. Енграси млъкна и Амая задиша с пълни гърди спокойната атмосфера в къщата. Във въздуха още се носеше вкусният дъх на гозба, примесен с мириса на горящи дърва в камината и на полирпастата по лелините мебели. Джеймс бе задрямал на дивана; не беше студено, но тя се приближи и внимателно го зави с тънко червено одеяло. Той отвори очи за миг, прати й целувка и пак се унесе. Амая доближи едно кресло до леля си и се загледа в нея - тя вече не пееше, но още се любуваше на заспалото бебешко личице. Обърна очи към племенницата си, усмихна се и й подаде детето. Амая го целуна много бавно по главичката и го сложи в количката.
- Джеймс спи ли? - попита лелята.
- Да, тази нощ почти не мигнахме, някой път след кърмене, особено нощем, Ибай получава колики и Джеймс по цяла нощ го разхожда из къщата на ръце.
Енграси се обърна, за да вижда Джеймс, и каза:
- Той е добър баща...
- Най-добрият.
- А ти не си ли уморена?
- Не, знаеш, че аз нямам нужда от много сън, няколко часа ми стигат.
Енграси като че ли се замисли над думите й и за миг лицето й помръкна, но веднага се усмихна и кимна към количката.
- Прекрасен е, Амая, никога не съм виждала по-хубаво бебе не само защото си е наше. У Ибай има нещо особено.