- Мамка му! - извика тя, но този път стисна здраво волана.
Насред пътя бе изникнала жена, облечена в едно от ония кафяви палта с качулка, поръбена с кожа. Амая скочи върху спирачката и колата се пързаля няколко метра, преди да спре до странницата, която в последния миг се обърна и я погледна с очи като чинии и пребледняло лице. Амая изскочи от автомобила и извика.
- Боже мили! Добре ли сте? - Жената я погледна и се усмихна срамежливо.
- Да, да, нищо ми няма, просто се уплаших.
Амая се доближи, за да се увери сама, и тогава забеляза издутия корем на жената под палтото с качулка.
- Бременна ли сте?
Жената се засмя и отговори тъжно.
- Доста бременна, бих казала...
- Боже господи! Сигурна ли сте, че сте добре?
- Толкова добре, колкото е възможно за жена в положение.
Амая продължаваше да я гледа видимо разтревожена. Жената явно си даде сметка за това.
- Само се шегувам, добре съм, сериозно, просто се уплаших, но аз съм си виновна, не биваше да вървя по средата на пътя, редно е да нося светлоотразители или нещо от този род, нали - каза тя и докосна ръкавите на кафявото си палто. - С това едва ли се виждам добре, но пък ми е толкова удобно...
Амая знаеше за какво говори - и тя самата в последната фаза на бременността ходеше почти с едни и същи дрехи всеки ден.
- Не, аз бях малко разсеяна, мислех за други неща, съжалявам. Нека поне ви закарам. Къде отивате?
- Всъщност никъде конкретно, просто се разхождах, ходенето ми се отразява добре -отвърна жената, поглеждайки колата, - но ще приема поканата ви, откровено казано, днес се чувствам доста уморена.
- Да, да, разбирам - отвърна Амая, доволна, че може да направи нещо за нея.
Заведе я до колата и задържа вратата, докато жената се настаняваше на седалката до шофьора. Забеляза, че е много млада, не й даваше повече от двайсет години. Под кафявото палто беше с кафяв клин и дълъг пуловер в същата гама. Сплетената на плитка коса падаше на гърба й, а кафявата кокалена диадема контрастираше с бледността на лицето, която първоначално бе отдала на уплахата. В ръцете си държеше някакъв малък предмет и си играеше с него; привидно бе възвърнала спокойствието си. Амая седна зад волана и отново
потегли.
- Често ли излизате на разходка?
- Винаги, когато мога, към края на бременността това е най-доброто упражнение.
- Да, знам, съвсем доскоро и аз бях във вашето положение, имам бебе на четири месеца и половина.
- Момче или момиче?
- Ами чаках момиче, но в момента на раждането разбрах, че е момче - отвърна Амая замислено.
- Вие момиче ли предпочитахте?
- Не, не става дума за това, просто беше малко странно, по-точно казано, смущаващо.
- Щом сте родили момче, значи така е трябвало да стане.
- Да - съгласи се Амая. - Явно така е трябвало да стане.
- Блазе ви! - възкликна девойката, без да отделя очи от нея. - Вие вече си имате бебе, нямате представа с какво нетърпение го чакам и аз.
- Да - усмихна се Амая, - чудесно е, но и много трудно... Понякога ми е мъчно за големия корем, нали разбирате, да го усещам тук, вътре, на сигурно място, на спокойствие, да го нося със себе си... - каза тя малко тъжно.
- Ясно, на мен пък ми се иска да му зърна личицето и всичко това да свърши - младата жена докосна корема си, - изглеждам направо ужасно.
- Не е вярно - възрази Амая.
И наистина не беше, въпреки оплакванията по лицето на младата жена не се забелязваше и следа от умора. Изглеждаше здрава и ведра, в тия времена, когато жените все повече отлагаха майчинството, една толкова млада майка беше цяло събитие.
- Не ме разбирайте погрешно, винаги, когато видя сина си, преливам от щастие, само че майчинството не е толкова идеално, както го представят по специализираните списания.
- О, на мен ли го казвате - усмихна се девойката. - Това не ми е първото.
Амая я погледна смаяно.
- Не се подвеждайте по вида ми, по-стара съм, отколкото изглеждам, а като си помисля, не се помня без дете в корема.
Амая не се обърна да я погледне, за да не издаде удивлението си. В главата й напираха десетки въпроси, до един неподходящи за жена, с която току-що се е запознала, след като за малко не я бе прегазила. Все пак зададе един:
- А как успявате да съчетавате грижите за децата с бременността? Питам, защото на мен ми е доста трудно хем да работя, хем да бъда добра майка.
Усети изпитателния поглед на своята спътничка.
- Аха, значи и вие сте от ония?
Съвсем наскоро бе чула същата фраза от устата на онази харпия, любителката на цветята, и сега си я спомни как обезглавяваше с нокът нежните кълнове на растенията.