Застана нащрек:
- Не знам какво имате предвид.
- Ами че сте от тези жени, които оставят другите да решават какво е да бъдеш майка. Преди малко споменахте списанията за млади майки. Вижте, майчинството е нещо доста по-първично и естествено и понякога всички тези правила, тестове и съвети само объркват майките.
- Нормално е да се стремиш да се справяш както трябва - възрази Амая.
- Така е, но този сремеж няма да изчезне, колкото и книги да прочетете. Повярвайте ми, Амая, няма по-добра майка от вас за вашето дете и то е детето, което е трябвало да родите -каза тя, стискайки предмета в ръката си, сякаш го месеше с пръсти.
Амая не помнеше да й е казвала името си, но се съсредоточи върху отговора.
- Да, но ме измъчват страшни съмнения и се чувствам безпомощна, страх ме е да не направя нещо, което да му навреди сега или в перспектива.
- Има само един начин, по който една майка може да навреди на децата си, и той е, ако ги лиши от обич. Колкото и да се грижи за тях, колкото и добре да ги храни, облича и възпитава, ако детето не получава обич, истинска и щедра майчина обич, то ще израсне емоционално недоразвито, с нездрава представа за любовта, която ще му попречи да бъде щастливо.
Амая се замисли за собствената си майка.
- Е, да, но... - възрази тя - има неща, за които е доказано, че са по-добри, например кърменето...
- Най-доброто е връзката с детето да не почива на норми и напрежения. Ако искаш да го кърмиш, кърми го, ако искаш да го храниш с биберон, така го храни...
- А ако не можеш да правиш това, което искаш?
- Тогава трябва да се приспособиш и да го преживееш спокойно, ако лятото не е добро, не е задължително и есента да е лоша.
Амая помълча няколко секунди.
- Говориш като специалист.
- И съм специалист - съгласи се жената, без да се изчерви, - както и ти. Според мен трябва да струпаш на куп всички тия книги, видеофилми и списания и да им драснеш кибрита. Ще се почувстваш по-добре и ще можеш да пристъпиш към изпълнението на своята мисия. - Тя каза последното изречение, сякаш имаше предвид точно определено задължение.
Амая се обърна и я погледна с любопитство.
- Спри тук, ако обичаш - обади се неочаквано спътницата й, сочейки отбивката към горския път. - Ще повървя още малко.
Амая спря колата и жената слезе; после се наведе, за да се вижда лицето й:
- И не се притеснявай толкова много, справяш се отлично.
Амая понечи да каже нещо, но тя затвори вратата и пое нагоре по черния път. Когато отново потегли, забеляза, че жената е забравила нещо върху седалката, и като го погледна внимателно, го позна. Натисна спирачки и отби встрани. Постоя така няколко секунди, загледана в предмета, без да го докосва. Не вярвайки на очите си и с треперещи пръсти взе облото камъче и го обърна, за да види остатъка от цимент, който дълго време го бе държал
закрепено към входната алея пред дома и.
33
С утрото настъпи необичаен слънчев ден. Остатъците от мъгла скоро щяха да изчезнат, ако небесното светило продължеше да излива такава топлина. Амая почти изпита благодарност, винаги беше благодарна на слънцето, но днес то й осигуряваше и идеална възможност да прикрие синината на скулата си зад големи черни очила.
Ириарте я бе закарал до Памплона, но като се изключеха няколкото му думи около новостите по случая, бе шофирал тихо и мълчаливо, вперил очи в пътя. На входа бе зърнала Монтес, който я бе поздравил с едно срамежливо „добър ден“, и тя едва ли не с радост бе установила, че и неговото лице не е в по-добро състояние от нейното. Долната му устна беше видимо подута, а тъмната цепнатина по средата приличаше на причудлив пиърсинг.
От кабинета на комисаря излезе полицай и ги повика. Всички бяха в униформа, с изключение на Монтес, който носеше елегантен и със сигурност скъп морскосин костюм.
Освен комисаря на дългата маса за съвещания седяха полицаите от вътрешния отдел, взимали показанията по време на събитията. Амая не пропусна да забележи как очите и на двамата се спряха върху синината на скулата й, едва прикрита от грима, и върху устната на Монтес.
- Както ви е известно, измина година, откакто инспектор Монтес бе отстранен заради случилото се на паркинга пред хотел „Бастан“ в Елисондо. През това време инспектор Монтес трябваше да се подложи на препоръчаното лечение. Пред мен са докладите и те са благоприятни за възстановяването му на служба. Началник Саласар, инспектор Ириарте, вие бяхте с инспектор Монтес по време на събитията. Бихме искали да чуем мнението ви по въпроса. Смятате ли, че инспекторът е готов да се върне на работа?