Ириарте крадешком погледна към Амая, преди да заговори.
- Аз бях свидетел на случката и през месеците, през които беше отстранен, съм виждал инспектора неведнъж, когато се отбиваше в участъка да поздрави колегите си. Поведението му... - тук той се поколеба достатъчно, за да го забележи Амая, въпреки че останалите не дадоха вид за това - беше нормално при всички тези случаи и по мое мнение е готов да се върне на работа.
Амая въздъхна.
- Госпожо инспектор - обърна се към нея комисарят, давайки й думата.
- Отстраняването на инспектор Монтес наложи промени, които целият екип бе принуден да поеме с лични жертви и усилия. Мисля, че е добре да се върне час по-скоро.
Докато говореше, усети изненадата, която думите й предизвикаха у присъстващите.
- Инспектор Монтес - обади се комисарят.
- Искам да благодаря за доверието, което ми гласуват инспектор Ириарте и началник Саласар. Преди седмица щях да приема с удоволствие, но след един разговор с близък човек, реших, че по-разумно би било да продължа с лечението още няколко месеца.
Амая го прекъсна.
- С ваше позволение, господин комисар. Разбирам, че инспекторът иска да продължи лечението си, но не виждам пречка да го довърши и след като се върне на работа. Екипът куца, хората се претоварват, извънредни часове, дежурства...
- Добре - отсъди комисарят, - споделям мнението ви. Монтес, връщате се на работа още утре. На добър час - допълни той и му протегна ръка.
Амая излезе, без да се бави, и докато чакаше, се наведе над чешмичката в коридора. Монтес спря на вратата на кабинета да поговори с Ириарте, но като я видя, каза довиждане на останалите и се приближи.
- Благодаря, аз...
- Никакво утре - прекъсна го тя. - Знам, че живеете в Елисондо, така че се включвате още сега, пътьом закарайте и Ириарте; и дано не ви липсва желание за работа. Имаме избягал заподозрян, когото не успяваме да открием, две коли патрулират пред една къща и пред една църква, имаме също така един осквернител и нещо още по-лошо. Така че запретвайте ръкави.
Монтес я погледна с усмивка.
- Благодаря.
- Да видим дали ще кажете същото и след седмица.
Мрачната картина, която бе обрисувала на Монтес, не беше далече от истината. Тя беше почти убедена, че нови осквернявания няма да има, но след отказа й да посочи Бенят Салдуа като виновник за нападенията, трябваше да продължи да дава „компенсации“ на Сарасола. Патрулката пред храма държеше стадото в кошарата и осигуряваше спокойствието на комисаря, след като му се бе наложило да обяснява защо патрулиращите не са били на мястото си последния път. Сега трябваше да се съсредоточи върху случая с Нурия. Ако всичко се развиваше по модела на предишните престъпления, целта на съпруга й беше да я прати на оня свят, за да изпълни странния си обет за послушание. Ясно беше, че нещата са се променили коренно в мига, в който жената бе престанала да се държи като жертва и се бе защитила; по този начин тя бе предизвикала обрат в съдбата си, която несъмнено е била да умре. Доста неприятна изненада за изрод, способен да дуе мишци само пред беззащитен човек. От друга страна, продължаваха да преглеждат случаите на домашно насилие и убийства в цялата страна, затруднявани допълнително от компетенциите на различните видове полиция. През следващия половин час обикаля с колата из Памплона, първо към предградията, после обратно към центъра, докато станеше време за срещата с Маркина. Когато часът наближи, паркира в подземния паркинг на площад „Кастильо“, надникна набързо в огледалото за обратно виждане, намести червената барета и опъна куртката на униформата - също червена, с герба на Навара върху гърдите, която днес бе облякла заради съвещанието в управлението.
Ресторантът на хотел „Европа“ беше сред най-добрите в Памплона и познавайки вкусовете на Маркина, не се изненада, че го е избрал. Кухнята тук беше по-традиционна, с по-малко примеси, това бе един от ресторантите, съумял да придаде на блюдата си по-модерен вид, който толкова много се ценеше в момента, като същевременно остави големичко парче месо или риба в чинията.
Амая забеляза как всички погледи се обърнаха към нея, когато влезе. Униформен полицай в елегантен ресторант беше като хлебарка върху сватбена торта.
- Имам среща - измърмори тя, докато минаваше покрай изпречилия се на пътя й салонен управител, и се отправи към масата, където я чакаше съдията, който стана на крака да я посрещне, опитвайки се да прикрие изненадата си. Тя му подаде ръката си в ръкавица, преди да е имал време да реагира.
- Съдия Маркина - поздрави.
Едва когато седна, свали ръкавиците.