Бащата няма предишни прояви на насилие и не отговаря на профила. Извратен тип като Хасон Медина е способен на насилие само по време на полов акт, и то ако жертвата се опъва, както се е опъвала Йоана, доколкото ни е известно.
- Добре, но сигурно и вие сте стигнали до заключението, че подбудителят също трябва да е свързан по някакъв начин с долината - обясни Падуа.
- Да, разбира се, но има още една разлика: при убийството на Йоана няма подпис на местопрестъплението.
Падуа се замисли:
- Нали написа Тартало в килията си и остави бележка, адресирана до вас?
- Само че не на самото местопрестъпление. Е, това може да е от второстепенно значение; в някои от другите случаи подписът се явява само в килиите, но във всичките е част от визуална стратегия. От друга страна, Хасон Медина се самоуби чак след като прекара цяла година в затвора, за разлика от всичките си предшественици, посегнали на живота си веднага; а четирите месеца закъснение при Киралте бяха точно толкова, колкото ми бяха нужни на мен, за да поема отново разследването. Покажете му, Ириарте - каза тя.
Инспекторът отвори папката, която стискаше под мишницата си и я задържа с две ръце, за да може Падуа да я разгледа.
- Всички убийци са се самоубили след ликвидирането на жените, някои от тях на самото местопрестъпление, както този от Билбао, виждате подписа, нали? - посочи тя снимката. -Този от Бургос излязъл от вкъщи и се обесил на едно дърво, ето го пописа. Този от Логроньо - в затвора, ето ви подписа. Киралте - в затвора, веднага след като ни показа къде е трупът на Лусия Агире, подписът...
- И Медина в затвора, с подписа - допълни Падуа, разглеждайки документите.
- Да, но цяла година по-късно.
- Може би заради характера си беше леко... „малодушен“.
- Възможно е, но ако е бил вербуван като своите „побратими“, щеше да постъпи като тях, а начинът, по който се е самоубил, издава твърда непоколебимост, достатъчна непоколебимост, за да си пререже гърлото; аз не бих нарекла това малодушие.
- Накъде биете? Ръката на Йоана се появи в Ари Саар заедно с другите...
- Да, да, за това нямаме никакви съмнения. Почти сме убедени, че във всичките случаи е използван един и същ инструмент.
- Тогава...
- Не знам - поколеба се Амая, оглеждайки се. - Вие сте разпитвали Медина, мислите ли, че лъжеше?
- Не, мисля, че нещастникът казваше истината.
Амая си го спомняше как през цялото време плачеше, как сълзите и сополите се стичаха по лицето му Патетична картина. Призна, че е изнасилил дъщеря си, че я е удушил със собствените си ръце, но когато го попитаха за ампутацията, защо е отрязал едната ръка на трупа, той се стъписа - нямаше представа как е станало. След като импулсивно я бе убил, се бе върнал вкъщи, за да вземе въже и да го увие около врата на момичето, наподобявайки по този начин престъпленията на басахаун, за които бе чел по вестниците. Когато стигнал до
заслона, Йоана вече била без ръка.
- Разправяше, че е усетил нечие присъствие, помните ли?
- Сторило му се, че някой го наблюдава, дори му хрумнало, че призракът на Йоана кръжи около него - отвърна Падуа, обяснявайки на Ириарте.
- След като поставил въжето, се прибрал у дома и зачакал жена му да се върне от работа, преструвайки се, че всичко е нормално. Аз го запитах дали не е извършил ампутацията, за да затрудни разпознаването, но това като че ли въобще не му беше хрумвало, дори обясни, че решил, че някое животно я е отхапало.
- Човекът беше идиот, колко огромен трябва да е бил тоя хищник, за да откъсне изцяло човешка ръка.
- Това е най-малкото. По-важното е защо си го е помислил; помислил си го е, защото ръката е била нахапана, липсвало е парче месо и дори тъпак като него познал, че е ухапване.
- Вярно, имаше следи от ухапване по тъканта - съгласи се Падуа.
- Това също е изключение; в нито един от останалите случаи по труповете не са установени разкъсвания от резци, и то човешки. После идва въпросът за заслона; той не е на пътеката, за да стигнеш до него, трябва да знаеш, че е там, известен е на ловци, овчари, на хлапетата, открили тялото, на местните хора.