- Защо?
- Защото са свикнали с язовира, с гледката, с шума му, туристите се снимат на моста...
- Но след като им създава толкова проблеми...
- Не чак толкова, най-много веднъж годишно. Понякога с години нищо не се случва, това е една от компенсациите.
Монтес зарея поглед над все по-набъбващата река.
- Хората от Елисондо са много своенравни - продължи Йонан, докато тръгваха по „Хайме Урутия“. - Преди години имало голямо наводнение, не знам дали щеше да е по-малко, ако язовирът го нямаше. Вижте тук - посочи той къщата на Серора, - на тази табела е отбелязано докъде е стигала водата в старинната къща на Серора, която била нещо като прислужница на свещеника, а ей там се е намирала старата църква - допълни той, махвайки с ръка към малък площад, на който се виждаше само една чешма. - Рухнала при поредното прииждане на реката.
- И казвате, че язовирът ги компенсира?
- Тогава водата спряла по-нагоре: реката се запушила от дънери и камъни, но скоро преодоляла тапата и придошла с такава сила, че отнесла всичко пред себе си. Едва ли щеше да е много по-различно, ако го нямаше язовира, аз съм убеден, че проблемът е в завоя, който реката прави тук, логично е водата да прелива на това място.
Монтес забеляза, че повечето търговци бяха запечатали вратите на магазините си с дебели дъски и полиуретанова пяна; някои бяха натрупали дори чували с пясък, предвиждайки неминуемата приливна вълна. По-голямата част от магазините изглеждаха затворени, но там, където улицата гледаше към реката, имаше и незащитени входове.
- Жалко, че никой не се грижи за тези сгради - отбеляза той.
- Някои от тях са необитаеми, но наистина е жалко, защото имат голяма историческа стойност. Ето например този постройка - Йонан посочи старинна сграда. - Нарича се Оспиталенеа. В продължение на векове е била болница, главно за поклонниците, изминаващи Пътя на Сантяго, които пристигали съсипани: да прекосиш Пиренеите, било голямо изпитание и мнозина оставяли костите си тук.
Монтес вдигна очи, за да огледа сградата по-добре. Затворените капаци на прозорците бяха добили сивкавия цвят на прекалено старото дърво, балконът на последния етаж изглеждаше увиснал от фасадата и беше подпрян с три греди, а на първия етаж белееше нечетлив заради дъжда надпис.
- Какво пише там?
- Годината, в която е била купена и реставрирана, 1811, доколкото помня.
Продължиха по пътя си, но Монтес изведнъж се закова на място и подаде чадъра на Йонан.
- Изчакайте ме тук - каза и се върна назад.
Младши инспекторът щръкна насред улицата с чадъра в ръка, наблюдавайки как Монтес бързо изчезва от погледа му по посока на завоя на реката зад дворец Арискуненеа.
Монтес се върна там, където се бяха навели над реката. Заради леещия се дъжд водната повърхност бе загубила свойството си на огледало и светлините се отразяваха във водата като подвижни петна. Той се хвана с две ръце за парапета и мислено преброи фасадите, обърнати към реката. Преброи ги втори път и се взря. Валеше като из ведро, дрехите и косата му бяха вир вода, а дъждът пълнеше очите му и му пречеше да вижда. Той вдигна ръката си като козирка, преброи отново и зачака. Тогава я видя. Светлината премигваше като пламък на свещ, зад прозореца без перваз се мярна неясна сянка и сиянието угасна. Монтес почувства, че водата залива обувките му и когато погледна, установи, че реката е прехвърлила зида и напредва като малка вълна към улицата. Хукна да бяга и след като зави зад ъгъла на дворец Арискуненеа, продължи с пълна скорост към Йонан, броейки за пореден път фасадите и вадейки пистолета си.
Йонан погледна объркано към двете страни на пустата улица.
- Ама какво правите?
Монтес стигна до него и задъхано почна да му обяснява, докато го влачеше към вратата на изоставената постройка.
- Той е тук. Как каза, че се нарича къщата?
- Оспиталенеа - отговори Йонан, отгатвайки подозренията на Монтес - и едно време е била болница за поклонници. „Ще те заведа в болницата“, така й е казал.
- Носиш ли пистолет?
- Естествено - каза Йонан, пусна чадъра на земята и извади своя глок заедно с едно фенерче.
- Мислех, че археолозите носят кирка и четка - ухили се Монтес.
- Ще повикам подкрепление.
Монтес постави ръка на рамото му.