- Не можем да чакаме, Йонан, ако гледа през прозореца, а той сигурно гледа, вече ни е видял, че сме спрели пред сградата. Мисля, че имаше свещ, и мисля, че ме забеляза, защото я загаси. Ако изчакаме подкреплението, ще го заварим мъртъв, а е много важно да го разпитаме. Той е горе, първата врата, стаята отляво.
Монтес хвана ръждясалата топка на бравата и я завъртя.
- Заключено - прошепна. - На три. Едно. Две.
Блъсна вратата с рамо и набъбналото от влагата дърво поддаде, но после се запъна, оставяйки пролука от двайсетина сантиметра. Монтес промуши ръката си през нея и с натискане съумя да разшири още малко отвора. Ечайде го последва. Завтекоха се нагоре по стълбите. Чуха как дървото изскърца и видяха как перилото се разклати като от земетресение, докато тялото падаше с ужасяващ пукот в празното пространство. Двамата насочиха натам сноповете на фенерчетата си.
- Да го вземат мътните - изкрещя Монтес, слизайки обратно по стълбите. - Обесил се е.
Като стигна долу, той прихвана мъжа през краката и го повдигна, опитвайки се да охлаби натиска на въжето върху шията му.
- Тичай горе, Ечайде, срежи въжето, срежи въжето - викаше той.
Йонан изкачи стълбите две по две, търсейки с фенерчето къде е завързано въжето. Откри възела върху счупения парапет, предизвикал пращенето, което бяха чули. Въжето беше доста дебело, много добре: по-тънкото би прерязало гърлото му Големият диаметър на въжето щеше да го лиши от кислород, но едва ли щеше да прекърши врата му или да прекъсне трахеята. Той чу виковете на Монтес отдолу, затъкна пистолета в колана си, поглеждайки със страх към тъмните стаи, в които не бе успял да надникне. Монтес крещеше като обезумял. Йонан се опита да подпъхне пръсти между въжето и парапета, за да развърже възела, но натискът, предизвикан от тежестта, не му позволяваше. Огледа се за нещо, с което да среже въжето, докато Фермин продължаваше да вика отдолу:
- Срежи го, срежи го, мамка му
Йонан извади пистолета си, прицели се и стреля. Въжето отскочи като змия и освободено от напрежението, падна в кухината. Той хукна надолу по стълбите и при пристигането си видя, че Монтес се е навел над мъжа и се мъчи да го развърже. Инспекторът се изправи тържествуващ.
- Жив е мръсникът.
И сякаш за да потвърди, мъжът се закашля и простена, хриптейки неприятно.
- Какво, по дяволите, правеше горе? Забави се цяла вечност. - Монтес разпери ръце и посочи с погнуса дрехите си. - По-добре ти да се обадиш, тоя изрод ме напика.
Телефонът звънна, когато сядаха да вечерят.
- Шефке, пипнахме Гаридо. Криеше се в старата болница за поклонници, но при влизането ни направи опит да се обеси. Жив е, Монтес му попречи да умре, но е зле. Вече повикахме линейка.
Изведнъж в съзнанието й изникна образът на Фреди отпреди година, интубиран и прикован за болничното легло.
- Идвам. Ако линейката пристигне преди мене, не се отделяйте от него нито за секунда, не допускайте никого до него, не му позволявайте да говори с никого и да не остава сам нито за миг - каза тя, преди да затвори.
Може би заради продължаващия порой спешното отделение на болница „Вирхен дел Камино“ беше необичайно пусто. Като че ли всички бяха решили да отложат посещението при лекаря за следващия ден и в чакалнята имаше само пет-шест души.
Двамата с Ириарте се приближиха до регистратурата и показаха значките си.
- Антонио Гаридо, докаран е с линейка от Бастан.
- Трета зала. В момента го преглеждат, идете в чакалнята.
Без да обръщат внимание на регистраторката, те тръгнаха по коридора към приемните зали, но още преди да открият номер три, Йонан излезе насреща им.
- Не се тревожете, Монтес влезе с него.
- Как е той?
- В съзнание е, диша добре, има доста грозно охлузване на врата, но не може да говори. Предполагам, че си е смачкал трахеята, но няма да умре и може да движи краката си: не спираше да рита, докато Монтес го държеше, а после и на пода.
- Какво става вътре?
- Направиха му рентгенови снимки на врата още щом пристигнахме, и сега го преглеждат.
Вратата се отвори и отвътре излязоха двама лекари, мъж и жена, следвани от медицинска сестра.
- Какво търсите тук! - сопна им се тя, щом ги видя.
- Окръжна полиция - каза Амая. - Охраняваме задържания, Антонио Гаридо. Как е той?
Лекарите спряха пред нея.
- Оживял е като по чудо, дължи живота си на вашия колега. Ако не беше отхлабил натиска върху трахеята, е щял да умре от задушаване. Имал е късмет, не е скочил от голяма височина, парапетът е поддал, а и въжето очевидно е било доста дебело, затова прешлените са на мястото си, макар че, както ви споменах, трахеята е доста увредена.