- Може ли да говори?
- Трудно, но достатъчно, за да поиска да си тръгне срещу подпис, така че...
- Поискал е да го изпишете?
- Сестрата подготвя документите, за да ги подпише - каза лекарят с неудобство. - Вижте, ние вече го предупредихме колко сериозна е травмата и че макар сега да е добре, през следващите часове не е изключено състоянието му да се влоши. Той ни разбра, схвана какво му казваме, поиска болкоуспокояващи и настоя да го изпишем. Поставих му яка, погрижихме се и за това, което е останало от ухото му По наше мнение има нужда от хирургическа намеса, но той не иска и да чуе, така че щом подпише, е на ваше разположение.
Амая погледна смаяно Ириарте.
- Какво си е наумил този човек?
Ириарте я погледна и поклати глава.
- Не знам.
- Ще повикам съдията и ще го закараме в централата.
Стаята за разпити на полицейското управление в Памплона беше съвсем същата като тази в Елисондо. Огледална стена, маса, четири стола и камера на тавана. Униформен полицай стоеше на пост до вратата.
Наблюдаваха Гаридо през огледалната витрина. Около очите му имаше няколко червени петна, а лицето изглеждаше сгърчено от твърдата яка около шията. Дебела превръзка закриваше ухото му и частта от главата, където косата липсваше, а малките белезникави драскотини от същата страна на лицето, причинени от остатъците от барут при изстрела, бяха покрити с мазен мехлем. Иначе той седеше спокойно, с наведени към масата очи, в ръцете си въртеше малката бутилка вода и тубичката с разтворими обезболяващи, които му бяха дали в болницата. Ако се притесняваше или се чувстваше неудобно, не го показваше;
видът му беше на човек, който стои и кротко чака, със съзнанието, че каквото и да направи, времето няма да потече по-бързо.
В стаята влязоха Монтес и Ириарте. Ириарте седна срещу него и го загледа втренчено. Монтес остана прав. Гаридо не даде признак да е забелязал някаква промяна около себе си.
- Антонио Гаридо, нали? - попита Ириарте.
Мъжът го погледна.
- Колко е часът?
- Вие сте Антонио Гаридо, нали?
- Знаете, че е така - отговори той едва чуто. - Колко е часът?
- Защо искате да знаете?
- Трябва да си изпия лекарството.
- Шест сутринта.
Гаридо се усмихна и лицето му се сгърчи още повече.
- Губите си времето.
- Така ли? Защо?
- Защото ще говоря само с прочутата полицайка - каза той и се ухили глупаво.
Зад стъклото Амая погледна към Йонан и въздъхна с нарастващо усещане за нещо вече видяно и преживявано при ареста на Киралте. Явно бяха подготвяни от един и същ учител.
- Не знам кого имате предвид - отговори Ириарте.
- Имам предвид онази там - каза арестантът, сочейки огледалото с един от отрязаните си пръсти.
- Ще говорите с инспектор Саласар?
- Да, но не сега, все още не.
- Кога?
- По-късно, но само с нея, с прочутата полицайка. - И пак се ухили по същия глуповат начин.
Монтес се намеси.
- Като те фрасна веднъж, ще ти избия зъбите и ще спреш да се хилиш.
- Няма да ме фраснеш, щото си моят шибан ангел пазител. След като ми попречи да умра, сега съм твоя отговорност, не си ли го чувал? Според някои култури ще трябва да ме пазиш, докато съм жив.
Монтес се усмихна.
- Значи сега аз отговарям за теб, понеже съм ти попречил да умреш, така ли? А защо си такъв страхопъзльо, та реши да се самоубиваш, преди да си си свършил работата? Твоят господар май не е много доволен от услугите ти.
Всички мускули на мъжа се напрегнаха под ризата.
- Служих му добре - прошепна.
- Да, бе, забравих как използва едно нещастно хлапе, за да потрошиш църквата посред нощ. - Гаридо погледна втренчено към огледалата и Амая разбра защо го прави. - Едно нещастно и насинено от бой момче, не те ли е срам?
- На него му хареса, повярвай ми, едва ли някога ще направи нещо по-голямо, не му стиска да направи каквото трябва.
- А какво трябва да направи според теб?
- Да очисти баща си.
Амая извади телефона си и набра.
- Сабалса, иди с патрулката до дома на Бенят Салдуа и доведи момчето тук. Гаридо току-що каза, че трябвало да очисти баща си, но не му достигала смелост, да не се окаже, че я е събрал.
- Благодаря - отговори Сабалса.
Отговорът я учуди, но Сабалса беше странен тип. Монтес продължи.
- Ясен си ми като бял ден, уплашени хлапета и немощни жени, истински мачо, няма що, или си бил такъв едно време, защото в интерес на истината нищо не си свършил както трябва: не си успял да сплашиш достатъчно малкия и той те изпя още щом го попитахме, а жена ти направо ти е разказала играта, виж как те е разкрасила.