През следващия половин час тя го информира какво са открили през последните часове и какви нови съмнения и подозрения са се появили. Маркина я слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя говореше. Когато свърши, двама помълчаха няколко секунди. Съдията сбърчи леко вежди и наклони глава.
- Искате да арестувате свещеник, аташе на Ватикана по въпросите за защита на вярата и за капак един от най-високопоставените представители на курията, защото подозирате, че е сериен убиец, канибал и подстрекател на престъпници?
Амая затвори очи и изпусна целия си въздух през ноздрите.
- Няма да го обвинявам в нищо, само искам да го разпитам. Той е началник на психиатрията и на Университетската клиника, той посочва психиатрите, които ще оказват помощ по затворите.
- Става дума за безвъзмездна помощ.
- Все ми е едно дали е безвъзмездна, ако помощта им цели да подбужда агресивни типове към още по-голяма агресивност или към самоубийство.
- Това трудно може да се докаже.
- Да, но за момента разполагам с поредица от хвърчащи доклади от затворите, под които стои подписът на Сарасола, а в графата „Изпратен психиатър“ не е отбелязано никакво име.
- Нередност, която наказателните институции не са забелязали - подхвърли съдията.
- Отдолу е стоял подписът на шефа на психиатрията, защо да се усъмняват.
- Мислите ли, че той щеше да подписва лично бланките, ако после сам ходеше при затворниците?
- Би било добро алиби. Сигурно и адвокатът би казал същото.
- Не вярвам в този контекст да се появи адвокат, защото това, което искате от мен, е невъзможно. Става дума за висш представител на Ватикана, дори само това би ни хвърлило в конфликт със Светия престол. От друга страна, говорим за много престижна клиника на „Опус Деи“. Вие сте местен човек, не е нужно да ви казвам кои са те.
- Отлично знам кои са, но искам само да му задам няколко въпроса.
Маркина поклати отрицателно глава.
- Трябва да премислите, обвиненията на един психиатър с наранена лекарска чест, а може би и накърнена текуща сметка не са достатъчни, за да разпитваме видна личност като Сарасола.
- Виновникът за оскверняванията, който се опита да убие жена си, днес сутринта се е обаждал в тази клиника, по-конкретно в психиатричното отделение. Всички убийци са ходили на лечение, а поне двама от тях са посещавали същата клиника. Имат връзка с трима от убийците и съм убедена, че ще мога да докажа, че имат такава и с останалите, а доводите на този наранен по думите ви психиатър не са толкова лишени от смисъл, те са обосновани и добре обмислени, в интерес на истината намесата на Сарасола не изглежда случайна. Той самият настоя аз да се заема с разследването на оскверняванията в Арискун и като по чудо се появи, когато се наложи да преместим майка ми.
Маркина поклати отрицателно глава.
- Ръцете ми са вързани.
Тя го погледна в очите.
- Да, за такова нещо се иска голяма смелост.
Той вдигна нагоре двете си ръце.
- Не ми причинявай това, Амая, недей - помоли.
Тя вирна презрително глава.
- Нямаш право да ми го причиняваш.
- Не знам за какво говорите, господин съдия.
- Отлично знаеш за какво говоря.
Джиесемът на Амая иззвъня. Тя погледна бързо екрана: беше Ириарте. Отговори, втренчена все така предизвикателно в Маркина, изслуша какво й казват и затвори в момента, в който телефонът на съдията започваше да звъни.
- Вие сте дежурен, нали? Не си правете труда да вдигате, аз ще ви кажа за какво ви търсят. Параноичният психиатър с наранена чест сега вече е и с наранено тяло, толкова наранено, че се е преселил в отвъдното; на всичко отгоре най-случайно се намира на паркинга на Университетската клиника, и то след като точно тази сутрин се зарече, че няма да остави така нещата със Сарасола.
Свечеряваше се бързо и черните облаци над Памплона доста спомагаха за това. Най-сетне бе престанало да вали, макар че по небето си личеше, че затишието е само временно. Над двигателите на спрелите полицейски коли бе увиснало покривало от призрачни изпарения, а паркингът бе осеян с локви, които Амая трябваше да обикаля, за да стигне до трупа, следвана по петите от умълчалия се съдия. Щом я видя, доктор Сан Мартин й се усмихна за поздрав.
- Инспектор Саласар, колко се радвам да ви видя, макар и тук.
- Здравейте, докторе - отвърна тя.
Ириарте се приближи и й показа окървавена папка, в която се виждаха документи. Амая потвърди с глава: да, това беше Алдо Франц, доктор Франц.
Тялото беше полуоблегнато на една кола. Струите кръв идваха от врата, от не много голям, но дълбок разрез. Беше наръган няколко пъти с нож и на това място ризата беше разкъсана, а вратовръзката изглеждаше като инкрустирана в стомаха, сякаш раната я бе погълнала.