Тревогата, изглежда, още не бе стигнала до четвъртия етаж. Подминаха регистратурата на етажа, крачейки решително към кабинета на Сарасола. Зад плота изникна сестра, която не бяха забелязали.
- Извинете, влизането тук не е позволено.
Амая протегна ръка да й покаже значката си и почти докосна носа на сестрата, която сепнато се закова намясто.
Когато стигнаха до кабинета, Амая почука бързо два пъти на вратата, преди да я отвори. Седнал зад бюрото си, доктор Сарасола не изглеждаше изненадан, че ги вижда.
- Заповядайте, влизайте и сядайте. Предполагах, че ще ме посетите. Това, което се е случило на паркинга пред нашата клиниката, е ужасно, в самия център на Памплона! В такъв спокоен град да се случват подобни неща. Ужас!
- Не знаете ли коя е жертвата? - попита Ириарте.
Дори Сарасола да нямаше нищо общо, на Амая не й се вярваше влиятелният свещеник да не е бил осведомен вече за нещо, станало пред входа на клиниката му.
- Е, носят се слухове, разбира се, но кой да им вярва; очаквах вие да ми потвърдите.
- Жертвата е ваш колега, доктор Франц - каза Ириарте.
Амая следеше изражението на свещеника и той, съзнавайки, че го наблюдава, реши да не се преструва на изненадан.
- Да, уведомиха ме, но се надявах да е грешка.
- Имахте ли уговорена среща с него? - попита Амая.
- Уговорена среща с него? Не, не знам защо мислите така, не...
Прекалено дълъг отговор, помисли си Амая; едно „не“ щеше да е достатъчно.
- Както ви е известно, доктор Франц не беше съгласен с начина, по който Росарио бе преместена в тази клиника, и днес сутринта сподели с няколко души намерението си да си изясни някои неща с вас.
- Аз не знаех нищо - заяви Сарасола.
- Много лесно ще проверим последните обаждания на доктор Франц - каза Ириарте и вдигна джиесема си.
Сарасола сви напред устни като за целувка и остана така няколко секунди.
- Възможно е да се е обаждал, но не съм го взел под внимание, обаждал се е няколко пъти след преместването...
- Преобличали ли сте се през последните часове, докторе? - попита Амая, оглеждайки безупречния му вид.
- Накъде биете?
- Аз бих казала, че току-що сте взели душ
- Не разбирам какво значение може да има това.
- Човекът, наръгал доктор Франц, трябва да се е изцапал с кръв.
- Да не би да намеквате...?
- Доктор Франц мислеше, че вие имате нещо общо със случилото се в неговата клиника, със странното поведение на Росарио и че по някакъв начин сте организирали преместването й тук.
- Това е смехотворно. Доктор Франц бе разяждан от професионална завист.
- Защо поискахте аз да поема случая с оскверняванията?
- Какво общо има това?
- Отговорете, ако обичате - настоя Ириарте.
Сарасола се усмихна, гледайки Амая.
- Носи ви се славата. Смятах, напълно основателно, че притежавате необходимия професионализъм и чувствителност за един толкова специален случай; излишно е да ви казвам, че за църква...
Амая го прекъсна.
- Къде бяхте преди един час?
- Обвинявате ли ме?
- Само ви питам - отвърна търпеливо тя.
- Но звучи като обвинение.
- В клиниката ви е извършено убийство, жертвата е идвала при вас, а отношенията помежду ви не са били особено дружески.
- Това, че отношенията ни не са били дружески, се отнася до него; престъплението е извършено на паркинга и тази клиника не е моя, аз съм само директор на психиатрията.
- Знам - каза Амая с усмивка. - Директорът на психиатрията е този, който дава разрешение за външните терапии, като тези, които се провеждат по затворите.
- Така е - съгласи се той.
- Поне двама пациенти, които са убили жените си и са били лекувани от вас в затвора, са се самоубили, оставяйки един и същ подпис.
- Моля? - Изненадата му беше неподправена.
- Хасон Медина, Рамон Киралте, а сега и Антонио Гаридо, който точно днес сутринта използва правото си на обаждане, за да позвъни тук.
- Не познавам тези хора, никога не съм чувал имената им, можете да проверявате колкото телефонни обаждания искате. Днес цяла сутрин бях в архиепископията на среща с един прелат от Ватикана, който ни гостува.
- Под формулярите за лечение на пациентите ви стои вашият подпис.
- Това нищо не означава, аз подписвам много документи. Винаги подписвам и назначенията, разбира се. Но никога не посещавам затворници, това е доброволен труд. Неколцина лекари от тази клиника участват в тази дейност, но мога да ви дам думата си, че никой от тях няма нищо общо с подобно отвратително деяние.
- Не сте ли се самоназначавали за лекар посетител в някой затвор?
Сарасола отрече с глава; объркването му беше очевидно.