- Къде е Росарио?
- Моля? Майка ви?
- Искам да я видя.
- Това е невъзможно. Росарио е подложена на лечение, при което изолацията е от съществено значение.
- Заведете ме да я видя.
- Ако направим това, ще обезсмислим работата от последните дни, а съзнанието на човек като майка ви не работи като нещо, което може да се изключи и по-късно отново да се включи. Прекъснем ли терапията сега, последиците може да са много тежки.
- Приемам ги; от друга страна, онзи ден това не ви вълнуваше особено.
- Ще трябва да се подпишете, че клиниката не носи никаква отговорност...
- Ще подпиша каквото искате, но после; сега ме заведете да видя Росарио.
Сарасола се изправи и Амая и Ириарте го последваха по коридора, преграден с няколко врати, които докторът отваряше с електронната си карта и личен код. Така се озоваха пред една стая. Сарасола се обърна към Амая, очевидно възстановил обичайната си самоувереност.
- Сигурна ли сте? Не го казвам заради Росарио, тя ще бъде щастлива да ви види, убеден съм, но вие готова ли сте?
„Не“, извика едно момиченце вътре в нея.
- Отворете вратата.
Сарасола вкара кода, отвори вратата и леко я бутна навътре.
- Влезте - покани той Амая, отстъпвайки й мястото си.
Инспектор Ириарте се изпречи пред нея, извади оръжието си и пристъпи напред.
- Боже мой! Това не е нужно - запротестира отец Сарасола.
- Тук няма никого - обърна се Ириарте. - Подигравате ли ни се?
Психиатърът влезе в стаята; изглеждаше наистина смаян. Леглото беше разхвърляно, два подплатени каиша висяха от двете му страни.
- А в банята? - подсказа Амая, закривайки с ръка носа и устата си, за да не вдишва миризмата на майка си.
- Тя беше с катетър, за да я държим напълно неподвижна, не е нужно да ходи до банята -каза Сарасола, наблюдавайки с клинично око реакцията на Амая. - Не понасяте миризмата й... невероятно. Аз усещам само използвания тук дезинфектант, но вие...
- Къде е тя? - прекъсна го побесняла Амая.
Той кимна и се отправи към етажната регистратура. Сарасола, изглежда, имаше доста страшна слава. Петдесетинагодишната сестра скочи на крака, опъвайки с две ръце униформата си. Боеше се от него.
- Защо Росарио Итурсаета не е в стаята си?
- О, доктор Сарасола, добър ден. Закараха я за компютърна томография.
- Компютърна томография ли?
- Да, доктор Сарасола, беше планирана.
- Не съм предписвал компютърна томография за Росарио Итурсаета, сигурен съм.
- Предписа я доктор Берасатеги.
- Това е абсолютно нередно - отсече свещеникът и извади телефона си.
Сестрата поруменя и леко потрепера. Амая се извърна отвратена. Ако имаше нещо, което ненавиждаше повече от раболепието на хора като Инмакулада Еранс, това бе сервилността, циментирана със страх.
Докторът набра номера, вдигна апарата до ухото си и зачака, докато лицето му все повече се изкривяваше от ярост.
- Не вдига - обърна се той към сестрата. - Потърсете доктора по интеркома из цялата клиника, да ми се обади моментално.
- Къде се правят компютърните томографии?
- На партера - отговори Сарасола, вървейки към асансьора.
- Кой е този лекар?
- Блестящ специалист, не мога да разбера откъде идва това решение. Росарио не биваше да излиза от изолацията при никакви обстоятелства в тази фаза на лечението и той го знае, така че вероятно е възникнала някаква причина. Доктор Берасатеги е изтъкнат психиатър, един от най-добрите лекари в екипа ми, ако не и най-добрият. Получил е отлично образование и е много тясно свързан със случая на Росарио. - Той махна с ръка, сякаш си бе спомнил нещо. -Вие вече се запознахте - каза, - макар и неофициално. Готвех се да ви го представя в деня на инцидента с майка ви в стаята с огледалата. Спомняте ли си? Беше един от лекарите, с които се разминахме в коридора. Като го видях, си спомних, че той пръв бе проявил интерес към Росарио и нейния случай, и щях да ви го кажа, но вие... всъщност разбирам, моментът май наистина не беше подходящ.
Споменът за страховитото усещане тогава се върна в съзнанието й, но тя го отпрати, опитвайки се да разсъждава.
- Доктор Берасатеги ли ви заговори за случая? Така ли възникна вашият интерес към него?
- Да, вие ме попитахте, спомняте ли си? И аз ви отговорих, че е представян на няколко конгреса и че не помня кога за пръв път са ми споменали за него, но като го видях, се сетих.
- Името му ми звучи познато.
- Нали ви казвам, той е известен психиатър.
- Не, не е заради това - отсече Амая, докато се напрягаше да си спомни и опираше само до неприятното усещане, което човек изпитва, когато знае, че е на ръба да си спомни нещо, но то отново потъва в черните дебри на съзнанието.