40
По улиците на Памплона още се мяркаха хора, излезли да пазаруват, макар че по това време магазините бяха пред затваряне. Докато пътуваха, бе позвънила на Маркина, който като че ли задиша по-спокойно, когато разбра, че Сарасола не изглежда замесен в случая и че всичко сочи, че другият лекар, Берасатеги, е действал на своя глава.
- Пътуваме към дома му, но ще ми трябва заповед за влизане и претърсване на жилището, независимо дали той е там, или не.
- Имате я.
- ...Още нещо.
- Каквото кажете.
- Благодаря за предишното разрешение.
- Не е нужно да ми благодарите, оказахте се права; макар да не е бил Сарасола, ключът е бил там.
Монтес и Амая се качиха в асансьора заедно с портиера, а Ечайде и Ириарте тръгнаха по стълбите. Амая изчака всички да заемат позиция от двете страни на вратата и Монтес задумка по нея.
- Полиция, отворете - извика той и се дръпна настрани.
Отговор не последва, не се чу и движение вътре.
- Казах ви, че го няма - обади се портиерът зад гърба й. - Постоянно е в чужбина и сега сигурно е на път; поне от седмица не съм виждал господин Берасатеги.
Амая даде знак на Ириарте и той взе ключа от портиера, вкара го в бравата, превъртя го два пъти и отвори вратата. Монтес я бутна и влезе с оръжие в ръка, следван от останалите.
- Полиция - извикаха.
- Чисто е - извика Ириарте от другия край на апартамента.
- Чисто е - повтори Монтес откъм спалнята.
- Добре, ще претърсим къщата, всички с ръкавици - нареди Амая.
Апартаментът се състоеше от дневна, кухня, спалня с баня, помещение с гимнастически уреди и обширна тераса; общо около двеста квадратни метра, в които цареше усещане за строг ред, подсилвано от почти монашеското обзавеждане в черно и бяло.
- Гардеробите са практически празни - обяви Ириарте. - Дрехи почти няма, няма и кой знае колко вещи, не видях компютър, нито стационарен телефон.
Йонан застана на вратата на кухнята.
- И тук шкафовете са празни, в хладилника има само бутилки с вода, затова пък под кухненския плот открихме скрит малък фризер. По-добре елате да го видите.
Ставаше дума за доста съвременен модел от неръждаема стомана, идеално замаскиран между кухненските шкафове и общия горен плот. Приличаше малко на шкаф за вино с две подвижни чекмеджета, които младши инспекторът отвори пред нея, за да види, че поне едното от тях е празно. Вътрешните стени не бяха заскрежени и замразителят изглеждаше безупречно чист, като току-що доставен от магазина. Върху най-горната табличка имаше дванайсет пакетчета с различен размер, но не по-големи от мобилен телефон всяко. В строг ред те заемаха цялата полица и веднага се набиваше на очи старанието, с което бяха подредени и опаковани в плътна и твърда, кремава на цвят восъчна хартия, а както бяха привързани с панделка, имаха вид на дребни подаръчета, стига да не бяха картонените етикетчета на всяко от тях. Всички мигновено ги познаха - бяха ги виждали стотици пъти да висят от пръстите на краката или ръцете на труповете в моргата. На редовете за отбелязване на данни бяха написани ръчно с нещо, което Амая определи като въглен, различни поредици от цифри, които според нея приличиха на дати.
- Носиш ли куфарчето? - обърна се тя към Йонан.
- В колата ми е, отивам да го донеса - каза той и излезе.
- Искам всичко да бъде заснето, не пипайте нищо, преди младши инспекторът да го е обработил.
- Какво според вас има в тези пакетчета? - чу се глас зад гърба й.
Като се обърна, видя съдия Маркина, който бе влязъл тихомълком, както и всички налични полицаи в апартамента, строени около отворения фризер. От него периодично бълваха валма от ледена пара, които падаха тежко върху безупречно лъснатия под и изчезваха, оставяйки само усещането за студ, концентриращо се около краката им.
Нямаше да отговори на този въпрос. Отказваше да отстъпи и капчица място на догадките. Много скоро щеше да разбере.
- Моля ви, господа, нуждаем се от пространство за работа - обяви тя и посочи младши инспектор Ечайде, който се връщаше. - Монтес, носите ли бележките за всички престъпления. - Монтес извади своето блекбери и го вдигна да й го покаже.
- Според мен надписите са дати. Този от 31 август миналата година съвпада с датата на изчезването на Лусия Агире; този от 15 ноември предишната година според мен е за Мария от Бургос и точно шест месеца преди това, на 2 май, Едурне... от Билбао.